Скъпа Кони,

Знам, че съветникът ни каза, че не е добре да поддържаме отношения, докато сме в „период на размисъл”, но аз така и не успях да чакам повече.

В деня, когато ти си тръгна, аз се заклех никога повече да не говоря с теб отново, но тогава говореше единствено раненото малко момче в мен. И все пак, аз не исках да бъда първият, който ще осъществи контакт помежду ни. В моите фантазии ти винаги си тази, която допълзява обратно към мен. Предполагам, че моята гордост ми е необходима точно в момента. Но сега виждам, че тя ми струва прекалено много. Уморен съм да се преструвам, че не ми липсваш... Не ме интересува кой ще направи първата крачка, докато един от нас я прави. Може би е време да оставим сърцата ни да говорят, вместо нас.

Ето какво казва сърцето ми сега: „Няма друга като теб, Кони. Търся те в очите и в гърдите на всяка жена, която срещам, но те не са ти. Те не се доближават поне малко до теб.

Преди две седмици срещнах едно момиче, което по-късно заведох у дома. Не казвам това, за да те нараня, а само за да илюстрирам дълбочината на това колко отчаян съм всъщност. Тя беше млада, може би на 19 години и имаше едно от тези перфектни тела, които само младостта и може би детството, прекарано в каране на кънки върху лед, може да даде. Имам предвид просто перфектно тяло. Правеше любов така, както не можеш да си представиш и имаше такова дупе... Мечта за всеки мъж!

Докато седях на дивана, а тя ми правеше орална любов, се замислих за истински важните нещата в живота. Всичко това, което правехме, бе толкова повърхностно. Какво означава едно перфектно тяло? Това прави ли я по-добра в леглото? Е, в този случай, да, но разбираш ме какво искам да кажа, нали? Това прави ли я по-добър човек? Тя има ли по-добро сърце, отколкото ти, Кони, моята привлекателна жена? Съмнявам се. Никога не съм мислил за това преди. Не знам, може би просто съм пораснал малко.

По-късно се замислих, „Защо се чувствам толкова изцеден и празен?“ Това не бе просто заради безупречната й техника, а заради нещо друго. Обвзе ме чувство на истинска загуба. И тогава разбрах. Аз се чувствам така, защото ти не беше там, за да гледаш. Знаеш ли какво искам да кажа? Нищо не е същото без теб. Господи, Кони. Побърквам се без теб! И всичко, което правя винаги ми напомня за теб.

Спомняш ли си Карол, самотната майка, която срещнахме в хотела миналата година? Е, тя дойде миналата седмица с тава лазаня. Каза ми, че смята, че не е редно да се храня без жена около мен и да бъда сам. Не знаех какво има предвид, но така или иначе това не е нещото, което искам да ти кажа. По-късно с нея изпихме няколко чаши вино и правихме секс в нашата стара спалня. Тя бе същинско чудовище в леглото. Даде ми всичко, нали знаеш, точно както прави истинската жена. И изведнъж забелязва, че огледалото е наклонено. Затова го свали и сложи на пода, след което го възседна, нали се сещаш, така че да можем да се гледаме. Беше готино, но ме натъжи, тъй като през ума ми премина мисълта „Защо Кони никога не сложи огледалото по този начин?“ Ние имахме това огледало от цели 14 години, а никога не го използвахме като секс играчка.“

В събота сестра ти се появи на вратата с моето копие на ограничителната заповед. Искам предвид Вики е просто дете и всичко, което има, е глава на раменете, но в този момент се оказа повече от истински приятел в този болезнен за мен момент. Тя ми даде много добри съвети за теб и за жените като цяло. Тя иска да се съберем отново. Кони, наистина иска!

С нея си взехме гореща вана и говорихме за отминалите щастливи времена. И същата тази тийнейджърка, която имаше същото ДНК като твоето, ми напомни толкова много за теб, когато беше на 18. Това ме накара да се разплача. И после се оказва, че Вики няма нищо против аналния секс, нещо, за което толкова много съм те молил, докато живяхме заедно. Но знаеш ли какво, дори и тогава, когато го правехме, си мислех за теб! Нека да забравим за всичко и да започнем на чисто? Мисля, че можем. Ако мислиш като мен моля те, моля те, моля те, уведоми ме.

В противен случай, може ли да ми кажеш къде е шибаното дистанционното?

                                                                                                             С обич, Дан