Да, знам. Повечето хора си обещават какво ли не... за новата година. За мен обаче новогодишните обещания са малко като онези за диетата - "от понеделник съм на диета", без обаче да казваш от кой понеделник.
Коледа винаги е бил по-особен празник за мен. По-дълбок. Празник на новата надежда. Празник на промяната. Празник на спасението.
Затова реших да си обещая нещо. Не предновогодишно, а предколедно. Защото вълшебството на Коледа носи чудеса...
И така, преди Коледа си обещавам, че...
Ще спра да се самообвинявам за допуснатите грешки, за думите, казани не на място, за постъпките, които ми иска да не бях извършила, за решенията, които бих предпочела да не бях взела. Ще спра да се самообвинявам за всичко, което съм направила или не съм направила и за което днес съжалявам. Ще се науча да приемам мисълта за това, че всички грешим. Че и аз също греша. И със сигурност ще продължавам да греша. Може би по-често, отколкото ми се иска. И за повече неща, отколкото ми се иска. Но това е част от пътя ми. Част от израстването ми. Защото започвам да осъзнавам, че израстването не значи да спреш да грешиш. Не значи да станеш съвършен. Израстването значи да приемеш, че ще грешиш и да се приемаш с грешките си. Да осъзнаеш, че не грешките ти определят какъв човек си, а изводите, направени от тях. И най-вече: да си прощаваш. Защото именно в това е смисълът на Коледа, нали? Бог се ражда, за да накара всеки от нас да се чувства обичан, въпреки всичко, което е и което не е. Въпреки грешките и заблудите. Въпреки изгубените битки и напразно водените войни. Да се чувства обичан... не въпреки себе си, а точно заради самия себе си.
Да, обещавам си, че ще се науча да се обичам. Да си прощавам и да се разбирам.
Но най-вече, обещавам си, че ще нося духа на Коледа в сърцето си... не само по Коледа.
Весело посрещане на идващите светли празници!
Автор: Гергана Лабова
НАЗАД
