Къде си тръгнал, ти човеко,
без срам и свян във тоз живот;
страха ли в тебе се огледа,
че всякой чужд го искаш роб?
Нима във себе си намери,
толкоз сила, толкоз мощ,
че остави твойте демони жестоки
да секат навред със меч и нож?
Какво във тебе има толкоз,
че отваря адските врати;
брат брата не признава веки,
майчино сърце кърви.
O, ще дойде твоя ден, човеко!
Ще имаш всичко, на часа;
с пари и слава ще се кичиш,
ще грабиш страстно, ала без душа!
Нека в тоз ужасен миг, човеко,
нека тъжен и самотен си!
Нека липсва на сърцето дума, жест;
и нека, нека да кърви, боли...!
А ти, грешнико моли се и мисли
себе си къде постави и кой си всъщност ти…
Човек ли си или се смали.
И не продаде ли се без пари.
НАЗАД
