Вкорененият ни страх от болести често пречи да разсъждаваме трезво. Докато старателно избягваме мисълта какво може да ни застигне, въпреки че виждаме кои са здравословните проблеми в семейството ни, всъщност бягаме от здравето си. Да делегираме отговорността за здравето единствено в ръцете на лекарите и на фармацевтите и да възприемаме себе си като изпълнители на тяхната воля, не е разумна позиция. Важно е да разберем, че няма терапия и лекарства, които да помогнат, ако не погледнем на живота си с други очи. Да, здравейте! Изненадани ли сте? Или направо шокирани! Така е, този текст има за цел да ви извади от зоната ви на комфорт и да ви провокира да погледнете отвъд клишетата. Дали ще успеете?

Наследствената обремененост е червена лампичка

Неслучайно започнахме с думата страх. Това е чувството, което ни обзема винаги, щом сме притиснати от обстоятелствата и не ние определяме дали ще бъдем здрави. Идеята, че болестите са наследствени и затова не могат да бъдат избегнати, е нищо друго освен лесно оправдание да хапваме и пийваме без мярка, да се излежаваме пред телевизора, вместо да прекараме вечерта във фитнеса. Или простичко казано - да вървим по пътя без да имаме ясна посока. А самият факт, че ние имаме ясен сигнал кое е слабото място на рода ни, би трябвало да води автоматично след себе си желанието да не повтаряме мисловните модели, хранителните навици и липсата на профилактика при роднините ни. Замислете се, че имаме тази информация предварително! Не е ли загуба на време да се оправдаваме, че нищо не може да се направи и без съпротива да чакаме старостта и болестите? Ще бъде различно, ако сменим гледната точка и то веднага. Също като песимиста и оптимиста, които виждат една и съща реалност, но я пречупват през себе си по различен начин. Кое избирате непримиримото отношение или лесното чакане?

За заблудите, с които порастваме

Макар че често нашите близки слагат знак на равенство между старостта и болестите, е важно да знаем, че наследствените предразположения не са присъда. Сред тези болести има не малко такива, за които средата, храната и начинът на мислене играят много по-голяма роля, отколкото генетичната информация.

Друг, разпространен мит е, че клетките ни ежедневно умират и човешкото тяло се „износва” с годините. Фактите са други - организмът непрекъснато се обновява и процесът на регенерация на клетките е постоянен. Проблемите започват, когато тези естествени механизми на възстановяване на тялото са блокирани. Помагаме самите ние и то доста активно с начина си на живот, с лошото и нередовно хранене, с агресивните лечебни методи, като честата употреба на болкоуспокояващи, температуропонижаващи средства и антибиотици. Важно е да контролираме множество фактори, включително да управляваме стреса и двигателна активност, за да не допуснем да се отключат тези генетични предразположения.

Трябва често да си повтаряме, че човешкото тяло не е просто сбор от органи. Човекът е единство на физическо, емоционално и умствено ниво. Болестта е начин на изразяване на потиснати чувства и емоции дълбоко вътре в нас. Ако човек например непрекъснато прехвърля през ума си обиди и огорчения, стрес, то в мозъка му тлеят огнища на негативни емоции, които, образно казано, изпращат сигнали към определени тъкани и системи на организма. Отдавна са установени връзките между редица психоемоционални преживявания и определени заболявания, които например лекарите хомеопати виждат всеки ден в практиката си. Появата на ларингит например е свързана със силен гняв, дископатията може да е следствие от дълги години усещане, че не се справяме с живота. Диарията и като цяло заболяванията на стомаха са свързани с чувството за страх. Артритът – с недостиг на любов и прекомерна критичност към себе си. Имаме проблеми с гърба, когато ни липсва подкрепа, а с наднорменото тегло – когато се нуждаем от защита, а също и, когато се отричаме от себе си. Известно е също, че отрицателните чувства повишават нивото на С-реактивния протеин, т.е. повишават опасността от възпалително заболяване. Чувството на вина може дори да провокира инфаркт. Мислите и емоциите имат мощно влияние върху нашето сърце.

И сега накъде?

На първо място към промяната в мисленето и към искреното желание да поемем грижата за здравето си в собствените си ръце. Време е да разберем, че агресивното лечение на най-банални вирусни инфекции трайно руши имунитета ни. Ако посягаме към силните медикаменти всеки път, щом термометърът ни съобщи покачването на градусите на тялото, то не ни чака добро бъдеще. Конвенционалните лекарства трябва да бъдат използвани в спешни или крайни случаи, защото освен че интоксикират организма, те на практика заглушават симптомите на заболяването. Време е да разберем, че именно чрез симптомите тялото ни говори, направлява, сигнализира какво му липсва и къде сме прекалили. Може да не ни се иска да го чуваме, когато ни говори спокойно, но в крайна сметка, ако системно го пренебрегваме, в един момент ще започне да „крещи“. Точно тогава няма да можем да „заглушим“ симптомите, а ще трябва да се борим с пораженията – хроничното заболяване, за което може да имаме генетична слабост. В тази връзка е много важно да си дадем сметка, че бързото излекуване има висока цена. Тогава какви са вариантите? Ето няколко примера. Има три хомеопатични лeкарства, които могат да ни спестят много проблеми и обременяване на тялото с вредни вещества. Добре е да имате вкъщи например арника D6, която не само обезболява при всякакви травми, порязвания, охлузвания, но и помага за бързо зарастване на раните. Така че тя се използва при всякакви битови инциденти, подготовка и лечение при хирургични интервенции. Друго незаменимо лекарство е апис мелифика D30. Добре е всички пациенти с алергия към ухапвания от насекоми винаги да го имат със себе си. То помага много бързо да премине отока, зачервяването и неприятните симптоми при срещата с комари, оси, пчели, като е важно да се дава на често, защото е с бързо, но краткотрайно действие. Добър вариант е в първите часове да е на всеки час по 10 глобули до подобрение. В домашната аптечка или на път е добре да имате и окубака D6, коята помага при диария по време на пътуване или в следствие от развалена храна. Освен това е изключително важна при антибиотично лечение за възстановяване на стомашната лигавица заедно с пробиотиците.

Още информация за профилактичните мерки, които ще ви предпазят от наследствените болести на вашето семейство, можете да научите по време на безплатните лекции в рамките на Световната седмица на хомеопатията от 11 до 14 април.

Вижте кога и къде може да ги посетите, всяка вечер от 18.30 часа:

Бургас, 11 април, Куклен театър. Лектор: д-р Маринела Корнел, лекар хомеопат

София, 12 април, НДК, зала №9. Лектор: д-р Дора Пачова, лекар хомеопат, председател на АЛХБ

Варна, 12 април, хотел „Черно море”. Лектор: д-р Искра Капинчева, лекар хомеопат

Пловдив, 13 април, хотел „Санкт Петербург”. Лектор: д-р Дора Пачова, лекар хомеопат, председател на АЛХБ

Велико Търново, 13 април, Голямата зала на Общината. Лектор: д-р Георги Хаджиев, лекар хомеопат

Русе, 14 април, Доходно здание. Лектор: д-р Георги Хаджиев, лекар хомеопат

Стара Загора, 14 април, хотел „Верея”. Лектор: д-р Мария Грозева, лекар хомеопат

Организатори на Световната седмица на хомеопатията са Асоциацията на лекарите хомеопати в България и Сдружението „Приятели на хомеопатията“, с подкрепата на Немския хомеопатичен съюз. 

автор: Цвети Стоянова