Давате ли си сметка, че сме щастливци, че светът не е съвършен и като част от него, ние носим своите недостатъци? Представете си какъв щеше да е животът ни, ако всички жени бяха с размери 90-60-90, а мъжете - подобия на куклата Кен? Помните ли правоъгълните пасти от едновремешните сладкарници – с различни глазури и цветенца, но с почти еднакъв вкус? Ситуацията в нашия идеален свят щеше да прилича на огромна тава с такива пасти – в началото те радва, но бързо ти омръзва. Тогава защо всички толкова се притесняваме от недостатъците си, т.е. от нещата, с които в собствените си очи, се разминаваме със съвършения идеал?

Склонни сме да си мислим, че причината да нямаме това, за което мечтаем, се корени в недостатъците ни. Например, мъж, висок 160 смята, че си няма жена, защото е нисък, пухкавата дама е убедена, че, ако беше с 20 кг. по-лека, щяха да й плащат повече, а тийнейджърката с орлов нос се чуди как да се завърти така, че да го прикрие и го счита за основната спънка пред това да бъде популярна сред съучениците си. Всъщност нещата изобщо не стоят така и тези ограничения са налице само в главите на тези тримата, защото както е ясно, Том Круз не е сред високите, но винаги е печелил женското внимание, Опра Уинфри преди години не беше сред слабите, но се нареди сред най-влиятелните жени в света, а носът на Мерил Стрийп не й е попречил да е човекът с най-много номинации за Оскар в историята на киното.

Ще ви дам и няколко прости техники да се справите с недостатъците си. Те няма да изчезнат физически, но начинът, по който гледате на тях, ще се промени и съответно животът ви няма да е подчинен на тяхното наличие или липса.

1. Смяна на рамката (рефрейминг)

Основата на тази техника се състои в това да промените гледната си точка към даден обект, качество, физическа характеристика. Има стар виц за един дребничък евреин, който се оженил за 120-килограмова жена. След първата брачна нощ младоженецът станал от леглото и започнал да доволно да оглежда спящата си съпруга. „Толкова много плът и всичката е моя”, повтарял си щастливо той. Това е типичен пример за смяна на рамката – дама, която за любител на манекенските размери, ще е просто дебела жена, за евреина е съкровище, защото предлага много плът.

2. Потърсете ресурсите, които носи вашият недостатък

Ако имате повече килограми, то вероятна сте мекичка и е приятно човек да се гушне във вас. По презумпция приемаме пухкавите хора като добряци, като по-малко склонни към мръсни номера и измами, т.е. – лесно печелите доверието на хората. Допълнителна екстра е, че има общества (като мюсюлманските), където допълнителни прелести се радват на особена почит и възхищение. По улиците на Истанбул жена с XXL размер ще събере не само светнали погледи, но и много комплименти, докато 50-килограмовата, вероятно дори няма да бъде забелязана.

3. Признайте недостатъците си

Нали знаете, че когато се развее бяло знаме, атаката спира. Имам предвид, че ако сте срамежлив мъж и лесно се изчервявате, когато разговаряте с непозната дама, не е нужно да се опитвате да прикриете това. По-добре си признайте в прав текст – „Усещам как се изчервявам”. Така обезоръжавате човека отсреща, дори, ако предположим, че се е готвел да ви се присмее. Бялото знаме е развято, битка няма, а вас не ви „убиват”.

4. Намерете изключенията

Да, ясно е, че високите мъже се гордеят с ръста си и дори в сайтовете за запознанства не пропускат да информират за своята снажност, ако е налице такава. При направено изследване става ясно, че при равни други условия, хората са склонни да смятат високия мъж за по-успял и добре печелещ от по-ниския. Нека обаче да се сетим колко висок е били Наполеон и да си дадем сметка, че 160-е сантиметра на Данчо Йовчев не са му попречили да запише името си със златни букви в спортната гимнастика.

5. Самоиронията и чувството за хумор са силен коз

Аз често „създавам” нови български думи, но умея да се шегувам с това, а не да се притеснявам от него. Ако беше обратното шансовете ми да направя кариера в България щяха да са равни на нула. За да водиш тренинги, трябва да притежаваш самочувствие, да вярваш в себе си, но същевременно да не се вземаш твърде на сериозно, иначе ставаш твърде уязвим.
Нашите недостатъци всъщност са отличителните ни черти – подправката на света. Нека да им бъдем благодарни.

С обич,
наталия