Защо нямам стабилна връзка? Какво ми пречи да допусна любовта в живота си? – често над тези въпроси умуват успели, стабилни, можещи и знаещи жени. В тази статия ще споделя какви са основните убеждения, които пречат на хората да създадат пълноценни взаимоотношения. Някои от тях се дължат на партньорския модел, който имаме от нашите родители, други са заключения, направени в резултат от нашия опит, а трети са просто твърдения, които сме чували толкова пъти от близките си хора, че сме ги приели за неопровержима истина.

Хората са опасни – това е едно от първите неща, които майката казва на невръстното си дете в опита си да го предпази от опасностите. Следва: „не се доверявай на непознати, не разговаряй с тях“. Детското съзнание приема всичко това буквално, особено, когато усеща напрежението на възрастния, когато изрича тези препоръки. Колкото по-тревожна е била майката, толкова по-силно свети този знак stop в главата на порасналото вече дете. Резултатът е, че то не успява да се доверява. Има огромна разлика между това да си разумен и да не се поставяш в опасни ситуации и да си постоянно нащрек, защото чакаш някой да ти забие нож.

Не бива да показвам емоциите си - както се казва „парен каша духа“, но колкото по-затворена съм аз, колкото повече прикривам истинското си аз, толкова по-неприветлива изглеждам за другия. Страхът да не бъдеш наранен сковава възможността да направиш крачка към другия.

Ако разкрия истинските си чувства, ще стана уязвима – уязвима си всъщност, когато ги криеш. Всяка тайна дърпа психична енергия и намалява личната ни сила. Ако не можем да заявим себе си и открито да покажем кои сме и какво искаме, не можем да задоволим нуждите си. Започваме да очакваме от другите да се сетят какви са те и да им откликнат, а тази задача е непосилна за тях.

Другите винаги ме разочароват –  в живота няма нищо, което да е „винаги“ и „никога“. Сигурна съм, че ако се замислиш, ще откриеш, че има хора, които са били и остават верни на доброто си отношение към теб. Ако си готова да оспориш това заключение, вероятната причина е, че приемаш твърде лично поведението на околните. Опитай се да оцениш това, че те гледат ситуацията от своя ъгъл и е нормално той да е различен от твоя.

Не мога да съм зависима от другите – огромна заблуда е, че си независима, дори да ти се струва така. Дори Робинзон Крузо, който е бил принуден да е оцелява сам, има своя Петкан. Нуждата от топлина и близост е основна човешка потребност и за да бъде задоволена е нужно да можем да се доверим и да допуснем другия. Най-голяма зависимост всъщност развиваме като се окупираме в самотата си от страх да не бъдем наранени, измамени, изоставени. Тогава сме зависими от страха си.

Когато другите ме хвалят, те имат скрити помисли/искат нещо от мен – в опит да опазят дъщерите си от посегателства, много майки ги съветват да внимават с мъжете, защото те искат само едно – секс. Това настройва мозъка на честотата, че когато ми обръщат внимание, правят ми комплименти, хората (мъжете) искат да се възползват от мен. Истината е, че ако ти се възползваш от мъжете – от статута, парите, любовта им, те ще се възползват от теб и тялото ти.

Другият важен момент е, че когато не успяваш да посрещнеш вниманието спокойно и с усмивка, това обикновено е белег на ниско самочувствие, на вътрешното убеждение, че не струваш толкова, колкото ти казват.

И накрая напомням, че за да привлечеш любов в живота си, е нужно да носиш любов в сърцето си и да я отдаваш на себе си и на света. Колкото по-предпазлива си и се пазиш от хората, толкова по-отдалеч те заобикаля животът.

Пожелавам ти любов и радост!

С обич, Наталия