„Ревността – това е изкуството да причиняваш на себе си повече зло, отколкото на другите.“ Тази мисъл на Александър Дюма - син много ясно илюстрира какво се случва с човека, когато попадне в примката на това горчиво чувство. То е символ на слабост, на неувереност и зависимост. В психологията се счита, че изпитващият го е имал несигурна привързаност в детството си. Това означава, че не е получавал достатъчно любов, внимание, разбиране и подкрепа. Много пъти съм казвала обаче, че, за да разширим периметъра на собственото си щастие, е нужно да спрем да се извиняваме с родителите си и да престанем да ги обвиняваме за нещата, които не са успели да ни дадат.
В нашия живот ние сме отговорни за действията, постъпките и мислите си и всичко друго е опит да прехвърлим тази отговорност на миналото, на обстоятелствата, на предишния опит и разочарования и т.н. Първата стъпка към овладяването на ревността и превръщането й позитивно чувство е да я разпознаем. Тя има различни лица, а според ученето и проявлението й при мъжете и жените е различно.
От какво ревнуват мъжете и от какво жените?
Според специалистите, мъжете са по-склонни от жените да изпитват сексуална ревност – породена от възможността партньорката им да има сексуална връзка с друг. Дамите пък са по-податливи на емоционална ревност – предизвикана от емоционалната връзка на партньора им с друга жена. Всичко това е доказано като е регистрирана мозъчна активност и е установено, че при мъжете тя е различна, когато си представят сексуална, а при жените – емоционална невярност.
Други изследвания пък твърдят, че и мъжете и жените изпитват повече гняв при сексуална изневяра, а повече болка при емоционална изневяра. Видно е обаче, че и двата пола правят разлика между тях.
Как мъжете и жените изразяват ревността си?
Мъжете много по-често изразяват ревността си със скандали, агресия (включително и сексуална). Склонни са да се опитват да си върнат жената с подаръци и мило отношение или пък изцяло да разрушат връзката.
Жените пък в пълен контраст от силния пол, обикновено изразяват ревността си като започват да се съревновават – т.е. грижат се повече за външния си вид. В техния маниер е и да търсят подкрепа от другите, да изискват по-голямо отдаване от партньора и да се опитват да го накарат той самия да ги ревнува.
Както и да реагира човек когато ревнува, той показва безсилието си да се справи със собственото си чувство за малоценност и със страха, че не заслужава любов. Към това се добавя и собственическото чувство към другия и претенцията, че го притежаваш.
Вредна ли е всяка ревност?
Някои смятат, че ревността върви ръка за ръка с любовта. От определена гледна точка на нея може да се гледа кат на нещо, което пази моралните устои на двойката, даже като на внимание и на грижа към другия. Когато обаче ревността започва да става обсебваща и да пречи на свободата в двойката, тя може да има катастрофални последствия и за двамата партньори. Тя се превръща в бреме и във вид отрова за взаимоотношенията.
Как да се справим с ревността?
Когато развиваме вяра в себе си и в собствената си себестойност. Така ние развиваме себеоценката си и проектираме тази вяра към партньора. За да вярваме на другите, е нужно първо да вярваме в себе си.
Има и още нещо – колкото повече се опитваме да ограничим някого, толкова повече той ще се опитва да се измъкне от клетката и да се освободи от контрола ни. Да дадеш на някого свободата го превързва много по-силно към теб и от най-стегнатата окова.
Спри да рисуваш в съзнанието си картини на евентуалната изневяра на твоя партньор. Нали знаеш, че мислите ни определят нашата реалност? Вместо това, когато изпитваш ревност и се чудиш какво прави половинката ти в момента, се заеми да си представяш вас двамата щастливи и отдадени един на друг. Така ти се настройваш на различна честота и енергийно подкрепяш партньора ти към това да ти е верен и да те обича.
И накрая искам да ви припомня, че ревността е като лупа за всички подозрения и съмнения – увеличава ги и ги прави да изглеждат истински страховити. Затова е нужно да внимаваме дали гледаме близките си хора през очите на любовта или през лупата на неувереността и несигурността си.
Обичайте се!
Наталия
НАЗАД
