Наталия Кобилкина: Мощни техники за справяне с конфликтите

9 994 прегледа 5 мин време за прочит 0 споделяния

Както се казва в една индийска мъдрост, по-добре е да си сляп, отколкото да виждаш нещата само от една гледна точка. Ако бъдете честни и безпристрастни, ще признаете, че за която и конфликтна ситуация във вашия живот да се сетите, тя е възникнала в резултат на неумението да признаете чуждата гледна точка.

В случай, че не успявате да го прозрете в момента, ви предлагам да направите следното упражнение:

1. Спомнете си случка, в която сте били наранени или обидени.

2. Опишете я като полицейска сводка.

Това означава да се разграничите от личната си емоция и да изредите фактите. Например – ако сте имали конфликт с майка си на тема кога най-после ще има внуци, може да се изрази така: „Лицето А е възрастна жена, която живее сама. Тя иска от лицето Б – нейна дъщеря да се омъжи и да има деца. Смята, че това е най-важното нещо в живота на една жена. Лицето Б е убедено, че преди да направи тази крачка, е нужно да постигне финансова стабилност и професионална реализация и да съзрее емоционално....” Описана така ситуацията изглежда различно, нали? Без емоцията, обвиненията и обидата гледните точки изкристализират.

3. Третата стъпка е да поемете авторство и отговорност за ситуацията,
защото няма как да се случи конфликт, ако вие не сте били част от него. Пренапишете историята като започнете така: „Ако трябва да съм честна...” Пример: Ако трябва да съм честна, аз се страхувам да се обвържа сериозно с някого. Не съм сигурна, че мога да изкарам 10, 20, 30 години с един мъж без той да ми омръзне, а и все още не се чувствам достатъчно зряла, за да имам деца. Ядосвам се, когато майка ми заговори за това, защото без да разбира, натиска болното ми място... Аз не вярвам, че мога да имам дълга, щастлива връзка, в която да не стоя по задължение...”.

Разбира се, вариантите на конфликтни ситуации са безкрайно много, но тази техника, ще ви помогне ясно да видите, че те са просто сблъсък на гледните точки и да ги приемете по-спокойно.

Хари Алдер в своята книга „Невро-лингвистично програмиране” предлага техника, която нарича проверовъчен списък за решаване на проблеми. Ние често формулираме проблемите си като убеждения – „тя просто не разбира”, „той никога няма да се промени”. Според него можем да измислим повече гледни точки към проблема като съставим изречения, започващи със следните думи: добре, лошо, правилно, погрешно, глупаво, умно, по-добро, по-лошо.
Ако ползваме примера с конфликта „майка –дъщеря” в началото и изречението – „тя не разбира”, правим следното:

Добре е, че тя не разбира, защото може би няма да е в състояние да понесе положението – ще смята, че тя е виновна за него.
Лошо е, че тя не разбира, защото ходя по-рядко при нея от страх, че пак ще повдигне темата.
Правилно е, че тя не разбира, защото не разполага с всички факти.
Не е правилно, че тя не разбира, защото ми е майка и би трябвало да ме познава добре.
Много е глупаво от нейна страна, че не разбира, понеже така се отчуждаваме.
Много е умно от нейна страна, че не разбира, защото, в противен случай би могла да се смята за отговорна за ситуацията.
По-добре е да не разбира, отколкото да го прави от чист егоизъм, че иска да е баба.
По-лошо е изобщо да не се вълнува от бъдещето ми, отколкото да не разбира.

Всички тези изречения ви помагат да погледнете на конфликта от различни ъгли . Може би така ще достигнете до истинско ново прозрение за ситуацията, или просто няма да се ядосвате толкова много при следващия разговор по темата. Когато признаем, че другите са различни от нас, не са в нашите обувки и не могат да погледнат на света през нашите очи, сме по-склонни да приемем, че имат друга гледна точка. Давайки им това, получаваме същото в замяна. Така функционира светът.