Има два вида приятели, сине.
Първите те търсят предимно, когато са зле.
Когато им трябва нещо.
Когато имат проблеми за решаване.
Когато се нуждаят от психоаналитик.

В началото обикновено са много забавни, но после бързо стават критични и взискателни.
Изведнъж, без да си се усетил, си им станал длъжник.
Дължиш им вниманието си.
Времето си.
И винаги да ги поставяш на първо място.

Не си струва да дружиш с такива хора, сине.
Неизбежно след време ще започнат да ти носят повече лоши, отколкото хубави емоции.
Изобщо не ти трябва и да ги познаваш.
Защото, които се интересуват само от себе си, могат да са приятели само на себе си.

Вторите са пълна противоположност, сине.
Дават ти сила, вместо да ти я изпиват.
Насърчават те, вместо да те обезкуражават.
Подкрепят те, вместо да те съдят.
На тях можеш да разчиташ не само за маса и чашка.

Но, уви, сине.
Свестните са дефицит.
А интересчиите са в изобилие.
Тъжно е, знам.
Именно затова е добре понякога да умееш да си бъдеш самодостатъчен.

И запомни.
Не зависи от теб с кого ще те срещне съдбата.
Но за да имаш истински хора в живота си.
Трябва първо ти да си такъв.