Лий Юен Кам, известен повече като Брус Лий, е роден на 27 ноември 1940 г. в Сан Франциско. Напуска този свят само 32 години по-късно - нa 20 юли 1973 г. Без съмнение един от филмите, с които ще го запомним е "Операция Дракон". И до днес няма категорично мнение за смъртта му. Според медицинската експертиза причината е мозъчна едема. Според други обаче е убит, защото е разгласил тайните на кунг-фу. Според трети, виновниците за смъртта му са от противникова школа. Брус Лий е смятан за най-великата и най-влиятелна личност в бойните изкуства през 20 век. А ето и някои от заветите, които самият той остави на поколенията след себе си: 

"Ако винаги поставяш граници на всичко, което правиш, физически или каквито и да са други, то това ще се пренесе и в работата ти и в живота ти. Няма граници. Има само плата, в които не трябва да се застояваш. Трябва да отидеш отвъд тях."

"Аз не мога да те науча, аз мога само да ти помогна да откриеш себе си."

"Ако обичаш живота не си губи времето, защото времето е това, което съставя живота."

"Добрият майстор по бойни изкуства не става напрегнат, а готов."

"Забрави за победата и загубата, забрави за гордостта и болката."

"Изпразни ума си, бъди безформен - като вода. Ако сложиш водата в чаша, тя става чаша. Ако я сложиш в бутилка, тя става бутилка. Ако я сложиш в чайник, тя става чайник. Водата може да тече и може да бушува. Бъди вода, приятелю."

"Не се страхувай от провала. Не провалът, а ниската цел е престъпление. Във великите опити е славно дори да се провалиш."

"Преди да започна да практикувам Пътят облакът беше просто облак, планината беше просто планина. Когато започнах да изучавам Пътят обаче, облакът вече не беше облак и планината не беше повече планина. Сега когато разбирам Пътят, облакът отново е просто облак, a а планината – просто планина. (А облаците и планините са просто ритници и юмруци)."

"Няма граници. Има пречки, но ти не трябва да стоиш там, ти трябва да ги преодолееш. Ако те убие, убило те е. Човек трябва постоянно да подобрява нивото си."

"По дяволите обстоятелствата, аз създавам възможности."

"Приемайте нещата такива, каквито са. Удряйте, когато трябва да удряте. Ритайте, когато трябва да ритате."

"Самият живот е учител и ти си в състояние на постоянно учене."

"Ти трябва да имаш пълна решителност. Най-лошият възможен противник е този, чиято цел се е превърнала в мания. Например, ако човек реши, че ще ти отхапе носа без значение какво ще стане с него, вероятно е да успее. Може да е тежко ранен, но това няма да го спре да изпълни целта си. Това е истинският боец."

"Всички предварително подготвени варианти са неспособни на приспособимост или гъвкавост. Истината е извън всички предварително подготвени образци."

"Аз не съм учител, аз съм учител-ученик, т.е. имам знанието на учител, но все още се уча. Не вярвам в думата “учител”, за мен учител е равностойно на това вече да ти затворят ковчега."

”Умът е като плодородна градина, в която всичко засято, цветя или плевели, ще порасне един ден.”

”Ако има Господ, той е вътре в нас. Ти не молиш Господ да получиш някакви неща, а от него зависи вътрешния ти мир.”

”Има много мързеливци по света. Те имат големи, тлъсти кореми. Говорят за ЧИ и нещата, които могат да направят, но не вярват нито в ЧИ, нито в себе си.”

”Обикновеното техническо познание е само началото на Кунг Фу, за да го овладее човек, трябва да усети духът му.”

”Когато се огледам около себе си, винаги научавам нещо и това е да бъдеш винаги себе си, да изразяваш себе си и да имаш вяра в себе си. Не излизайте навън с мисълта да намерите успешна личност и да я копирате. Това сега е много разпространено в Хонк Конг, сякаш винаги са копирали нечии маниери и са били превзети, но те никога не започват от корените и това е грешката им. Как тогава можеш да бъдеш себе си?”

“Истината няма път. Истината е да живееш, следователно, да се променяш.”

”Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните ученици и те ще спорят за всичко.”

“Празнината не е вече празнота, то е свобода, съществуване. То е източника, от който произлиза всичко и в който свършва всичко. То не може да бъде видяно, докоснато или опознато, въпреки че съществува и се използва свободно. То няма форма, размер, цвят и въпреки това всичко , което виждаме, чуваме, чувстваме или докосваме е ”то”. То е отвъд интелектуалното познание и не може да бъде уловено от обикновения ум. Когато изведнъж осъзнаем, че няма бариера и никога не е имало, човек осъзнава, че той е едно с всичко - планините, реките, тревата, дърветата, слънцето, луната, звездите, вселената. Няма вече разделение или бариера между мен и другите, няма вече отчуждение или страх. Осъзнавайки това стигаме до истинското състрадание. Другите хора и неща не са отделно от цялото, тъкмо обратното - всичко е едно цяло.”

“В основата си бойните изкуства означават честно да изразяваш себе си.”

“Мислите са материални.”

“Това, което е, е по-важно от това, което трябва да бъде.”