Нещото, което всяко бебе би искало да каже на своята майка...

Скъпа мамо,

Благодаря ти, че ми помогна да се родя. Благодаря ти, че правиш всичко възможно, за да ме кърмиш. Знам, че ти е трудно, но с всеки изминал опит се справяш по-добре. Ти си най-прекрасната майка на света! Повярвай, на мен също не ми е лесно да ти покажа, че мога да се справя по-добре, защото всички дрехи, които си облякла на себе си и на мен, ми пречат да те усетя.

Ухаеш на толкова много неща, че не успявам да се справя и да налучкам къде точно е най-прекрасното (твоето) мляко. Аз мога да се справя. Само ми помогни мъничко – обърни ме към теб, защото все още трудно координирам движенията си, приближи ме към гърдата и всичко ще си дойде на мястото. Да чувам гласа ти е най-вълшебното нещо на света. Да съм в прегръдките ти е най-сигурното и удобно легло, което можеш да създадеш за мен. Моля те, не слушай всички хора, които се опитват да ти обяснят, че ще ме разглезиш, ако ме гушкаш. Пространството ме плаши. В твоето коремче беше топло, тясно и уютно. Да не чувствам присъствието ти, да не знам кога ще дойдеш – всичко това ме кара да плача.

Когато ме прегърнеш и усетя сърцето ти да бие до моето, тогава се успокоявам най-лесно и заспивам. Затова често спя и докато суча. Не съм мързеливо бебе. Просто усещането да си сгушен в мама и да си близо до млякото й е всичко, от което имам нужда.

Може ли да спя до теб? Моля те, бъди близо до мен нощем. Тишината също ме плаши. Докато растях в теб около мен всичко се движеше и шумеше. Чувах сърцето ти, гласа ти, шума на кръвта ти… Ти ме носеше и люлееше постоянно. Това ми липсва. А и усещането за глад ми е толкова непознато и страшно – то също ме кара да плача. Ако съм близо до теб ще мога да хапвам и поспивам непрестанно.

Знам, че си уморена. Усещам го по прегръдката ти, която се отпуска, докато ме държиш близо до гърдите си, за да суча. Сложи си възглавница, както те съветват. Много по-лесно ще ти е, а и аз няма да изпускам гърдата в опита си да се задържа по-близо до нея. Имай ми доверие. Сигурно това, че се храня през един час, ти се струва често и хаотично, но, мамо, аз все още се уча. Стомахът ми е толкова мъничък, че не може да събере много мляко. Твоята кърма ми дава всичко, от което имам нужда и е най-подходяща за мен. Затова тялото ми я обработва много, много бързо, разпределя хранителните вещества и ми помага да раста. Само те моля – не гледай часовника, а мен. Винаги давам сигнал, когато започвам да огладнявам. Опитвам се да мърдам с крачета и ръчички, за да ти покажа, че е време да ме гушнеш и да ми предложиш да похапна. В тези случаи обикновено суча спокойно и не бързам, защото знам, че ще ме оставиш да се храня колкото време си искам.

Само ако знаеш колко трудно е сукането в началото. Ако знаеш колко енергия отнема и колко се старая. Но не мога да се нахраня за 20 минути. Прекалено малко са. Сама виждаш как понякога спирам и имам нужда от почивка и кратичка дрямка, за да започна отново да суча интензивно. Повярвай, ако съм близо до теб, аз знам какво да правя. Само имай търпение. Всеки ден придобивам сила, всеки ден раста, всеки ден научавам нови и нови неща – и за себе си, и за теб, и за мъжа с топлите ръце, върху чието коремче спя най-удобно (татко ми). Той също е специален, но не колкото теб. Защото ти ме кърмиш. А кърмата ти ми помага и да се успокоявам, и да изхвърля билирубина от тялото си (той е виновникът за жълтеницата и се маха най-бързо, когато акам често), и да раста, и да се справя с всички бактерии, които ме атакуват…

Аз нямам друг начин да ти покажа колко те обичам от това да заспя в ръцете ти, докато суча. Обещавам, че ще се постарая да започна да се нахранвам по-бързо. Обещавам, че ще започна да спя по-дълго време в своето легло, че няма да плача непрестанно за теб, когато татко или баба ме гушкат. Обещавам, че някой ден ще мога да раста и без твоето мляко. Но точно сега имам нужда от него и от теб, за да мога да сбъдна обещанията си.

Никога не забравяй колко си важна за мен. Никога не забравяй какво ми даваш с всяка глътка кърма.

Благодаря ти за всичко!

Твоето бебе