Не е желателно.
Но не е и невъзможно.
Някой ден.
Един за друг.
Да бъдем само спомен.
Много болезнен.
Много изстрадан.
Много избледнял.
Много далечен.
Много никакъв.
Забравен.
Не знам.
Може някой ден да гледам любимата риза, която си ми подарила.
И да се чудя дали е моя.
Или съм я взел назаем.
Не знам.
Може ти да гледаш любимата рокля, която ти купих.
И да се чудиш.
Откъде точно я имаш.
Не знам.
Може някой ден за теб да съм тъга.
Гняв.
Носталгия.
Меланхолия.
Безразличие.
Не знам.
Може някой ден да ме мразиш.
Да ме презираш.
Да не ме понасяш.
Да се сещаш рядко за мен.
Изобщо да не ме мислиш.
Да изчезна напълно от съзнанието ти.
Да не ме познаеш на улицата.
Не ме питай.
Защото не знам.
Нито за утре.
Нито за вдругиден.
Нито за след месец.
Нито за след година.
Знам само.
Че сега.
E най-добре да мълчиш.
И да ме целуваш.
НАЗАД
