Няма да го направя. Няма да те моля да ме обичаш.
Може би ще се озовем на едно и също място, в един и същ момент.
Може би ще искаме едни и същи неща.
Може би ще усетиш, че аз съм за теб и ти си за мен.

Но аз няма да те моля. Няма да те убеждавам.

Животът е твърде кратък за драма и излишни нерви. И сърцето ми се умори от всичко това.

Ще бъдат там. Ще отворя сърцето си за теб. И ще ти предложа любовта си.
Но няма да тичам след теб. Правила съм го преди и знам, че не се получава.

Отказвам да се нуждая от теб.
Избирам да искам теб.

Ще говоря с теб. Ще те изслушвам. Ще споделям с теб. Ще се допитвам до теб. Ще съм добра с теб. Ще те приемам. Ще подкрепям. Ще те обичам.

Но няма да те моля да ме обичаш. Защото не искам такава любов.

Искам любов, в която двамата се избират. Всеки ден. Отново и отново.
Просто защото искат да го направят. А не защото се чувстват притиснати.

Искам любов, в която двамата са заедно, не защото не могат да живеят един без друг, а защото не искат.

Знам, че това ще е любов, в която, когато сме сами, ти със себе си, и аз със себе си, ще си задаваме въпроси. Ще изпитваме неувереност. Но когато се срещнем, ще намираме отговора. Отново и отново. И този отговор ще е, че ти си най-добрият им избор. И аз съм твоят. Днес. И утре.

Затова няма да те моля да ме обичаш.
Ще те помоля само, ако ме обичаш, да го правиш истински.

Автор: Рене Пикар