От Dama.bg ценим всяка подобна история, показваща ни добротата, човечността, разкаянието и вярата в доброто.
… Пътувах във влака София—Бургас. На гара Септември се качи скитник. Целият пребит, в синини. Лицето му беше подпухнало. Приблизително на трийсет години. Огледа се и започна:
- Добри хора, не съм ял от три дена. Честно. Страх ме е да крада, нямам сили да избягам. А съм много гладен. Моля ви, дайте кой колкото може. Не ме гледайте в лицето, пия много. И това, което ми дадете, най-вероятно също ще отиде за пиене! — и тръгна по вагона.
Хората се смилиха и всеки даде по нещо. В края на вагона скитникът се спря, обърна се към пасажерите и се поклони на всички.
- Благодаря ви, добри хора. Бог да ви поживи!
И изведнъж един мъж, който седеше до последния прозорец, доста злобен на външен вид, започна да вика:
- Отрепка, нищожество, изтривалка. Какво ми просиш тук. Ами аз, може би няма с какво да изхраня семейството си. Може да са ме уволнили от работа преди три дена. Но поне не прося като теб, измет такава.
Скитникът извади от всичките си джобове пари, събра към 60 лева на дребно и ги даде на мъжа.
- Ето, вземи. На теб са ти по-необходими.
- Какво? – отговори смаяно мъжът.
- Вземи! Ти имаш по-голяма нужда! А на мен още ще ми дадат. Хората са добри! – и бутна парите в ръцете на мъжа, отвори вратата и излезе от купето.
- Ей, стой! — извика му мъжът и изтича след него с парите.
Целият вагон притихна. Около пет минути всички внимателно слушаме разговора между двамата. Мъжът крещеше, че хората са боклуци. Скитникът го уверяваше, че хората са добри и състрадателни. Мъжът се опитва да върне парите на скитника, но онзи отказва да ги вземе обратно. Всичко завърши с това, че скитникът продължи напред, по останалите вагони, а мъжът остана сам. Той не бързаше да влезе обратно. Запали цигара.
Малко по-късно мъжът влезе обратно в купето и седна на мястото си до прозореца. Никой не му обръщаше внимание. Хората от вагона продължиха да се занимават със свои си неща. Влакът продължи да спира на гарите от маршрута си. Някой се качваше, друг слизаше.
Ето я и моята гара. Станах и се насочих към изхода. Когато минавах покрай мъжа, му хвърлих бегъл поглед. Мъжът седеше до прозореца, гледаше в далечината и плачеше.
НАЗАД
