Нужно ли да прегръщаме детето, винаги когато плаче

Мисля, че почти всеки родител би се съгласил, че когато детето плаче, трябва да потърсим начин да го успокоим. Ако то изразява емоционална болка чрез това действие, всеки ще побърза да реагира. Но щом бурята мине, за някои родители нещата се променят.

Ако детето ви плаче „фалшиво“ и се опитва да постигне нещо, тогава бихте ли го прегърнали? Ако го прави на публично място? И ако този плач ви лази по нервите? Тогава какво бихте направили?

Важно е да разберем, че всяко поведение на детето адресира нещо. Наша задача като родители е да разберем какво не е наред и какво поражда това държание. Някои от вас ще се запитат дали това не разглезва и не дава път на манипулативното дете, което тропа с крак и на всяка цена иска нещо.
Когато децата плачат, те със сигурност изживяват някакъв проблем, важно е да im се обърне внимание, защото това е градивно за тяхното емоционално и психическо развитие. Винаги стигаме до извода, че малките човечета са същества с много големи емоции, които все още не знаят как да контролират.

Любопитен факт е, че частта от детските мозъци, която отговаря за регулирането на емоциите, не е развита до началото на 20-та им годишнина.
Игнорирането и отхвърлянето на плачещо дете е най-голямата грешка, защото така подаваме сигнал, че чувствата им са маловажни. Всяко чувство на дете, независимо колко трудно или шумно е, трябва да бъде взето сериозно. Малчовците трябва да се чувстват комфортно в компанията на хората, които обичат най-много, и от които очакват разбиране и подкрепа. Освен всичко друго, родителите са тези, които имат най-голямо влияние върху децата си.

Никога не знаеш какво разочарование, тъга или гняв са се натрупали в малкия детски ум, но нямаме право да им поставяме етикети като грешни или не. Може би най-важната ни задача е да слушаме, да приемаме и да помагаме на детето да прецени какво чувства и да се научи как да го контролира, за да се почувства добре. Това не означава да ги стимулираме да продължават. Можем да им покажем, че поведението им е неприемливо, но не го подкрепяме.

Несъмнено сте изпадали в ситуация, в която децата ви хленчат, че искат близалка или някакво друго лакомство. Избухват в сълзи, а вие се чудите как да излезете от ситуация. Дайте му насока, като му зададете въпрос. Най-ефективно ще бъде, ако е конкретен: "Разстроен/а си, защото не ти дадох близалка ли?" Най-вероятно ще получите положителен отговор и няма да успеете да кажете, каквото искате, защото детето ви ще продължи да плаче.

Важното е да продължите да се занимавате с неговите чувства, без да го наказвате или да го карате да се срамува от това. Най-вероятно ще се опита да ви обясни колко много иска тази близалка, но с прегръдка и обяснение защо близалките са вредни може би ще постигнете поне малко успокоение.

Да успокоите детето си когато плаче, не значи да го оставите да манипулира ситуацията, за да получи това, което иска. По този начин то разбира, че може да ви има доверие, а в ситуация, в която не се чувства добре – вие ще сте неговата опора и рамо. Не забравяйте, че в тях има сложни и непознати емоции, с които не знаят какво да правят.

Всеки родител има индивидуален подход към детето си. Хубаво е да се доверяваме на интуицията си и да не се оставяме в ръцете на напрежението, което несъмнено ще усещаме в някакви ситуации. Бъдете търпеливи – вие сте тези, които водят в отношенията, а не малките. Изиграйте добре ролята си!