Капацитети разни и експерти явни пишат трудове да ни обяснят как да разберем, че нашето бебе ни обича. Попадам на всякакви статии от типа на: 10 признака, че вашето бебе ви обича. Странна работа. Замислям се как аз знам, че Теодор ме обича. Не може да ми го каже с думи, но не му и трябва.
Теодор ме обича, защото очите му сияят, когато ме гледа. Теодор ме обича, защото усмивката, която пази за мен е най-голяма, а когато му се оплезя е готов да падне от смях. Той ме обича, защото не слага никаква храна в устата си, ако аз не взема първо – една хапка за мен, една за него. Храни ме детето (или проверява дали не му давам някоя гадост). Обича ме, защото когато се събуди от сън първата му дума е „Мама“ и когато вляза да го взема ме посреща със сънлива усмивка и вдигнати ръце за гуш. Като го гушна, зарява лице във врата ми, смее се и приритва щастливо с крачета. Всеки ден. Всеки път.
Теодор ме обича, защото щом клекна или се наведа веднага ми се залепя на гърба и ме гушка, до където му стигат ръцете (не е лесно да обгърнеш цепелин). Защото вкъщи не може да легнеш без Теодор да се затича и да ти се метне отгоре – да те поязди като каубой бик и да ти изкара въздуха - малко гимнастика за диафрагмата. Обича ме, защото вечер най-сладко заспива, ако съм до него и ме хване през врата в кечистка хватка, от която само Худини може да се измъкне. Обича ме, защото докато тича като полудял скакалец напред назад смеейки се, изведнъж променя курс и идва да ме гушне. Ей така – за секунда и пак обратно към тренировките.
Теодор ме обича, защото когато се стресне, удари или нещо го боли се сгушва в мен и вика „Мама!“. Защото докато го обувам, събувам, обличам и е седнал в скута ми винаги ме гушка с една ръка през врата и се подрусва доволно. Защото забърсва сълзите ми като плача (рева си аз кат‘ магаре на реклами и филми за животни, деца и анимации).
Теодор ме обича, колкото малкото му сърчице може да поеме. Аз може да съм му дала живот от своя живот, но аз съм тази, която живее в неговия поглед и усмивка.
Господа капацитети, не си губете времето да обяснявате на майките дали децата ги обичат. Те знаят.
Автор: Цвети Христанова, В малките часове
НАЗАД
