Умните му очи.

Мириса на споделеното.

И вкуса на простеното.

Топлината в обещанията.

И цялата палитра на надеждите му.

И как трепва, когато ме види.

За хиляден път. А сякаш за първи…

И се влюбвам отново.

В звука на уюта му. 

В тихото присъствие, доказано от времето.

В разговори, които се гледат в очите.

И се усещат. Навсякъде.

Дори, когато го боля.

И мълчи страха му в тишина.

Магия?

Сън?

Реалност?

Все едно.

Ако не e той – не е любов. Не сме едно.