Очаквам бебе: За какво да се подготвя?

Независимо колко книги прочетете по темата или колко души ще ви споделят собствения си опит, пак е невъзможно да се подготвите към това, което ви очаква след появата на първата рожба. Затова от Damа.bg сме подготвили за вас 6 неща, за които опитни родители признават, че са чували много пъти, но накрая се е оказало, че когато най-важният момент настъпи, те не са били подготвени.

Загуба на самостоятелност

До преди известно време сте били абсолютно независими: правехте каквото си поискате, ходехте където и когато поискате. И изведнъж ставате родители и напълно се изключвате от динамичния ритъм на социалния живот. Известно е, че първите няколко години от родителството се считат за най-нещастните в живота на хората. Това са години, сякаш проведени в бункер, изключително кратки на фона на целия живот, но често имаме чувството, че са безкрайни. Самостоятелността, която родителите доскоро са приемали за даденос, в един миг просто изчезва.

Баща, който взема решение да отгледа сам децата си, споделя: „Постоянно виждам около себе си свободни хора. Те правят това, за което аз само мога да си мечтая, защото имам семейство, за което да се грижа. Исках ли да имам семейство? Да, исках. Получавам ли удоволствие от времето, прекарано с децата ми? Да, безусловно. Но да се грижиш за семейството всеки ден без почивка, понякога е доста трудно. Рядко имаш възможност да правиш това което искаш и когато пожелаеш”.

Съжаление за неосъществените мечти

Днес живеем в епоха, в която списъкът с желанията ни е необятен и напълно осъществим, стига да имаме свобода и време. Отвсякъде ни се натяква, че имаме право и дори, че сме длъжни да удовлетворяваме желанията си. В края на миналия век историкът Джон Робъртс пише: „През ХХ век хората осъзнаха, че щастието е достижимо и в този живот”. Това е прекрасно, но не винаги е толкова лесно да го осъществиш. Когато не успяваме да постигнем желаното, започваме да се обвиняваме. „Живота ни се превръща в елегия на неудовлетворени потребности, принесени в жертва желания, пропуснати възможности и неосъществени мечти” – пише британският психоаналитик Адам Филипс. Дори мечтите ни да са били невъзможни за осъществяване или изначално погрешни, ние пак съжаляваме за това, че не сме ги осъществили.

Недоспиване

От всички страдания и жертви, през които младите родители преминават, липсата на сън е най-неприятна. Но повечето бъдещи родители, колкото и да бъдат предупреждавани, не могат дори да си представят за какво става дума, докато сами не се сблъскат с това. Те си мислят, че много добре знаят, какво е да не си доспиваш, като погрешно го асоциират с недоспиването по време на лятната почивка, когато всяка вечер оставаш в дискотеката, докато не затвори. Но между постоянното недоспиване в течение на години и инцидентната липса на сън за седмица-две има огромна разлика. Един от водещите специалисти в областта на недоспиването и последствията от това Дейвид Динджис споделя, че в резултат от дълго недоспиване хората се делят на три типа: онези, които успяват да се справят с това; други, които чувстват слабост и умора и трети, за които това е катастрофа. Проблема е в това, че бъдещите родители не знаят към коя категория спадат, докато не се сблъскат лично с това.

Отразява се на качеството ни на работа

В компютърната ера имаме чувството, че можем да съхраним работните си навици и едновременно с това, да възпитаваме децата вкъщи. Хората се гордеят със способността си да се превключват от една задача на друга, но изследвания показват, че такова поведение не е ефикасно за нашия вид. При превключването от една на друга задача, ние не успяваме качествено да обработим новата информация. Тя не се съхранява в дългосрочната ни памет и не успяваме да вземе най-разумните и верни решения.

Освен това, поради подобно превключване от една задача на друга, често губим много време, защото за да разберем, какво се иска от нас, често трябва да положим известна доза усилие – дори в спокойната атмосфера на офиса, а какво остава да кажем за качеството ни на работа, когато около нас тичат деца, прането трябва да се простре, а супата да се разбърква периодично?

Загуба на еротичното его

На повечето двойки им липсва не самият секс, а чувството на близост и прилива на жизнени сили, които той носи. „В еротичната страна от живота ни, ние често забравяме за децата си, а в семейния живот забравяме за желанията си” – споделя Адам Филипс. Когато се сблъскат с подобна дилема, повечето хора съжаляват, като си мислят, че по този начин предават собствените си деца. Пренебрежението от страна на партньора е без значение.

„Забавно, но съпругът ми често ме моли „за едно бързо” – споделя майка на две деца. – А аз имам чувството, че нямам право да се отдавам на друг човек, освен на тях. За съжаление, в тази ситуация страда най-вече мъжа ми. По-лесно ми е да откажа на него. Но, вероятно, ще ми се наложи да отстъпя, защото това започва да се отразява на връзката ни”. Когато една жена трябва да избира между децата и съпруга си, тя избира децата.

Неразривната връзка на радост и страх

Много родители, описвайки жизнени ситуации, споделят, че в моментите на спокойствие и радост, изведнъж ги обзема страх, да не изгубят всичко това. Млада майка разказва: „Влизам в стаята на децата и ги гледам как сладко спят. Те са спокойни, а аз щастлива. Но изведнъж, в същия този момент, започвам да си мисля, че нещо ужасно ще се случи”.

Това чувство е познато на всеки родител, защото те са заложници на съдбата. Тази връзка между радостта и страха, често е доста мъчителна за младите родители. Но това усещане е цената, която трябва да заплатят родителите за възторга и силната връзка свързваща ги с децата им. Даряваме децата си с любов, за да могат в един прекрасен ден да пораснат и на ни напуснат. Дори когато децата са малки и беззащитни, ние усещаме бъдещата раздяла. Гледаме на тях с носталгия и мъка, за това, че те вече няма да бъдат същите и няма да се нуждаят от нас след време.