Знам, понякога ти се струва, че е трудно да ме обичаш. Много трудно... Понякога не разбираш защо се затварям в себе си. Понякога се питаш обичам ли те всъщност...
Обичам те. Обичам те, но се страхувам. Защото ме нараняваха. Тъпчеха мечтите и надеждите ми. Нехаеха за сълзите ми. И за болката ми... Страхувам се, защото знам, че допуснеш ли някого в себе си, вече не можеш да опазиш себе си. Не можеш да опазиш сърцето си. Просто не можеш... И аз се опитвам да се пазя. Опитвам се да не допусна грешките, които допуснах преди. Опитвам се да внимавам.
И с това те наранява, знам. Наранява те, защото си различен. Защото знаеш какво е да обичаш. Наранява те, защото знам, че ме обичаш...
И аз те обичам. Наистина те обичам.
И затова те моля - бъди търпелив с мен. Не ми се сърди, когато поставям под съмнение чувствата ти. Не се ядосвай, когато видиш сълзи в очите ми. Прегърни ме. Увери ме. Утеши ми. Повтаряй ми, че си тук, с мен. Че искаш да си с мен. Повтаряй ми, че сърцето ми е в сигурни ръце - в твоите. Повтаряй ми, че ще бъдеш моята сила. И моята закрила.
Повтаряй ми, за да мога да повярвам. За да мога да стана отново себе си - момичето, което беше по-смело от всички останали. Момичето, което умееше да живее. И да обича. Без задръжки. Без премисляне. Без застраховки. Момичето, което даваше, без да иска нищо в замяна. Което рискуваше, без да се страхува. Момичето... което все още съм. Там, под пластовете огорчение и несигурност, под пластовете ранимост и както ти казваш, мнителност, чака това момиче. Чака теб. Не се отказвай да стигнеш до него. Не се отказвай да се пребориш за него. Не се отказвай да се пребориш за мен.
Защото, когато го направиш, когато ме накараш да повярвам, че мога да ти вярвам, ще разбереш какво наистина значи да бъдеш обичан от жената, която е родена да те обича...
НАЗАД
