„Сигурно много пъти си чела съвети за това какъв мъж трябва да избереш за свой съпруг. Трябвало да бъде силен, да може да се грижи за теб. Някои търсят финансова сигурност, други търсят истински джентълмен. Много жени мечтаят за романтичен мъж, който ще им купува цветя, ще планира пикници в парка и винаги ще им отваря вратата. А за много от нас всичко се свежда до химията. Все още си спомням каква тръпка изпитвах, докато наблюдавах моя бъдещ съпруг да свири на китара. Неговата дълга коса и слабата, но стройна фигура караше младежкото ми сърце да пърха развълнувано. И докато се прехласвах по сърцераздирателните му серенади, въобще не се замислях каква е тайната на дълготрайния брак.

Миналата седмица семейството ми беше поразено от стомашен вирус, но не какъв да е. А бащата на всички вируси, които карат коремчето ти да се превива от болка. Всъщност може би грешно използвам думата „коремче“, защото звучи сладко, а болестта от миналата седмица по-скоро трябва да бъде описвана с думи като „отвратителна“, „ужасна“ и дори „истинска трагедия“. Не съм страдала от по-разстроен стомах от онзи път, в който се натрових с миди в 10-ти клас. Беше просто непоносимо и към края усещах как в краката ми едва ме държат, докато със сетни сили се мъкна към банята, главата ми се върти, цялата треперя.

В един момент просто легнах на пода в банята, без да мога да стана и да се върна в леглото. Едва долових как вратата се отваря, съпругът ми влезе и взе кофата, в която бях повърнала.

„Ще я измия. Никога няма да спреш да повръщаш при тази миризма“, каза той. После се зае с почистването.

Какъв мъж!

Трябва да отбележа, че той също беше болен. Цялото ни семейство беше болно, но той все пак се грижеше за мен. Той не беше по-добре от мен, но все пак, без да се замисля, реши да ми помогне. И изми кофата ми... ах, каква каша.

Но знаеш ли какво? Животът е каша. Хаос и безпорядък. Когато си болен е каша. Когато някой от двама ви си загуби работата, е каша. Когато сметките не могат да бъдат платени. Каша е, когато един от двама ви загуби родителите си, когато един от двама ви не може да спре да плаче, когато е обзет от непреодолима мъка, защото животът не е честен.

Каша е, когато тайни излязат наяве, когато се карате. Когато някой от двама ви каже нещо, което не е мислил, или когато си твърде горд, за да признаеш, че си сбъркал. Каша е, когато изведнъж тръбата на канализацията се спука и още по-голяма каша става, когато не можеш да намериш време, за да я оправиш веднага. Когато забравиш да изхвърлиш боклука, когато забравиш да почистиш космите, събрани около сифона – пак е каша, мръсна каша. Същото е, когато хормоните ти бушуват и думите излизат от устата ти твърде бързо.

Но такъв е животът – безпорядък. Истинският живот съдържа неща като неприятния сутрешен дъх и мръсните чинии, оставени на бюрото. Включва в себе си болните деца, заемите и спуканата гума в дъждовен ден. В истинския живот надебеляваме, остаряваме, променяме се след раждането на децата ни. Понякога сме твърде уморени, за да правим секс. Понякога не сме единодушни как да възпитаваме децата си, къде да ядем и дори какво да гледаме по телевизията. Понякога забравяме важни дати, понякога прощаваме на другия, когато е забравил.

Така че, когато си представяш с какъв човек искаш да прекараш остатъка от живота си, може би не е толкова важно колко пари има в банката или дали косата му оредява. Може би по-важен е отговорът на въпроса – „Би ли почистил след мен, когато съм болна?“

Би ли ме обичал... въпреки безпорядъка?
Би ли ме обичал... независимо колко голяма става бъркотията?
Би ли ме обичал... независимо от всичко?

Когато решиш да обвържеш живота си и да прекарваш всеки ден с един човек, нещата се променят. Той ще те вижда без грим, ще те вижда чорлава рано сутрин и дори ще вижда, когато се лигавиш в съня си с широко отворена уста. Ще влиза в банята при теб, въпреки че вратата е затворена. А ако прибавиш и децата, кашата става пълна. Докато се усетиш ще играете на Камък, ножица, хартия за това кой да смени поредния памперс.

Затова ти трябва човек, който допълва твоя хаос и се справя с безпорядъка заедно с теб. Искаш да имаш партньор в борбата и приятел, с когото да се справите заедно с всички предизвикателства на живота. Защото те не са никак малко. Добрите гени са нещо хубаво, ако умее да сменя тръби – още по-добре, но когато животът стане тежък, имаш нужда от партньор, а не просто от красиво лице и тлъста банкова сметка. Имаш нужда от човек, на когото винаги можеш да разчиташ, дори когато другите са те изоставили. Имаш нужда от някой, който вижда истинското ти Аз и пак те обича.

Имаш нужда от човек, който ще ти помогне, когато си болна.

Повярвай ми. Трябва ти човек, който да те обича въпреки безпорядъка.“

Бри Гоуен