Навсякъде по света, както и в България има места, на които времето сякаш е спряло. Такова място е и малкото златно градче в полите на южните Родопи – Златоград.
Някога Златоград е носил името Белидово, заради белите къщи, разположени до и между двете реки – Малка и Голяма. Сливайки се, те дават началото на р.Върбица. По време на турското владичество, Златоград е бил наричан с името Даръ-Дере, до ден днешен не е ясно какво точно са имали предвид поробителите ни, но съществуват няколко теории. В буквален превод Даръ-Дере означава “просо” и “тясно”, но така преведен, остарелият псевдоним на Златоград няма никакъв смисъл, защото планинското градче се намира на най-широкото място в долината, а просото не е популярна култура сред златоградчани. Други тълкуватели смятат, че Даръ-Дере означава “изобилие от вода”, което е по-обяснимо, тъй като през Златоград минават две реки, сливащи се в една. Запомнихте името й, нали? След освобождението Белидово получава името Златоград, което да напомня на граждани и туристи за всички ценности, които притежава китното градче – тютюневи посеви, чист въздух и планинска вода.
Поставило началото на българската просвета и образование, първото килийно училище се намира в Златоград. Регистрирани са и над 100 архитектурни паметника, запазили в себе си духа на миналото. Разходиш ли се по улиците на Златоград, ти се връщаш в миналото – къщите, малките криви улички, дори хората, сякаш не принадлежат на века си. Единственото контрастиращо със запазения старовремски вид са петзвездните хотели, които превръщат престоя в една от планинските перли в почивка с множество удобства.
НАЗАД
