Професионален психологически съвет за вашите проблеми - задайте своите въпроси към Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори.

Здравейте! Когато бях дете ме възпитаваха да не съм нахална и да отстъпвам на другите. Днес обаче това "добро възпитание" ми пречи - хора с много по-посредствени способности са по-напред от мен. Как да се избавя от чувството, че другите са по-важни и да отстоявам себе си, без да усещам вина?
Х.

 

Мила Х.,

Докато порастваме, нашите близки, средата в която израстваме, училището, отношенията с другите оформят нашия свят, оформят виждането ни за добро и лошо, правилно и неправилно, дават ни „правилата” на живота. Нашите родители играят основна роля за това какви хора израстваме. Всеки от нас малко или много вини родителите си за проблемите си, несправянето, несполуките, които има. Да си родител се смята за една от най-трудните дейности в света. Появява се детето – едно малко безпомощно човече и родителите поемат пълна отговорност за физическото и умственото му здраве, да го направят добър и щастлив човек. Проблемът обаче е, че никой не учи родителите как да се справят в тази трудна и отговорна работа и всеки се справя според собствените си виждания, вярвания, представи.

Често, когато пораснем, осъзнаваме, че това, което сме получили вкъщи като виждания и разбирания за това как да взаимодействаме със света, ни пречи в нашето развитие и не съответства на изискванията, които предявява средата към нас.

Усещането за това, че другите са по-важни, е непосредствено свързанo със самооценката на всеки от нас. Тази самооценка оказва решаващо влияние върху самочувствието и самоуважението ни. Ето защо на първо място спрете да се сравнявате с другите. Всеки един от нас е уникален такъв, какъвто е. Едни от нас имат умения и са добри в едни области, други - в други сфери, затова и светът е толкова интересен и пъстър. Обърнете се към себе си и осъзнайте силните си страни, това в което сте добра, съсредоточете се в това, което вече добре владеете. Сигурна съм, че има много неща, в които сте добра. Поговорете с хората, които ви обичат, близки, приятели, хора, които са настроени доброжелателно към Вас. Обърнете се към конкретен човек с молба да Ви разкаже кога, при какви обстоятелства сте се проявила като знаещ и можещ човек. Може би този поглед отстрани ще Ви помогне да видите себе си по друг начин, да разберете и оцените свои качества и таланти, които до сега не сте оценявала или за които даже не сте знаела.

За да комуникирате по добър начин с другите, излагайки възгледите си и без да се страхувате, че ще нараните или обидите някого, Ви препоръчвам асертивно поведение. Това е златната среда между агресивността и пасивността. Асертивността предполага ясно, но уважително изразяване на своите нужди. Асертивното поведение подпомага изграждането на добри взаимоотношения, базирани на взаимно уважение. За да сме асертивни е добре да говорим нормално, не да шептим или крещим, тялото ни трябва да съответства на гласа и на казаното, да е изправено и спокойно. Необходимо е да избягваме крайностите в изказа, да не обвиняваме и генерализираме. Изказът трябва да е личен, да се базираме на факти, а не на лични преценки. Асертивността е умение, което е добре да се практикува постоянно. Важно е да не се отказваме, тъй като в началото може да е трудно да скъсаме със старите стилове на комуникация, но когато я превърнем в навик, това ще направи живота ни значително по-добър и успешен.

Според Карл Роджърс, в концепцията му за личността, най-същностната, основна характеристика на човека е непрекъснатото движение, развитие, промяна. Той казва: „Човекът - това е поток на ставане, а не завършен продукт. Това означава, че той е текущ процес, а не застинала, статична същност; това е течаща река от изменения, а не късче твърд материал; това е постоянно променящо се съцветие от възможности, а не застинала сума от характеристики.”

Това ни дава оптимизма, че във всеки етап от живота си, осъзнавайки нуждите и желанията си, ние можем да работим и да постигаме успехи в това да се чувстваме по-добре, да сме по-успешни, по-щастливи.

 

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук