Днес се навършват 145 години от обесването на Васил Левски. 

И макар и до днес да има спорове дали датата е 18-ти или 19-ти февруари, официалното честване е на 19-ти февруари.

Дяконът остава завинаги в българската история и памет като най-голямата фигура в освободителното движение. Неговият плам, вяра в народа и отказ от примирение са мерилото, което трябва да използваме и днес.

Нека Апостола на свободата бъде пример за всички ни и днес и не забравяме думите му: "Дела трябват, а не думи!".

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.