Тази нощ е починал големият български певец Бисер Киров. Това съобщи в официалната си страница във "Фейсбук" певицата Йорданка Христова.

„Преди минути разбрах, че си отиде и Бисер Киров, мой колега и приятел!!! Божичко, толкова мъка ... ADIOS!!!”, написа Йорданка Христова в профила си във "Фейсбук".

Известният български естраден изпълнител и композитор е получил мозъчен инсулт, съобщава един от братята му.

Бисер Христов Киров е роден на 4 септември 1942 г. в София. Баща му Христо Николов Киров e пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, а майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети.

С песента „Сонет” печели „Златния Орфей”.

През 1988 г. завършва Руската академия за театрално изкуство в Москва. Пее рок-дуети с Георги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти.

Случайно на 8 декември 1966 г. е чут от Морис Аладжем и през 1967 г. започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“. Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка.

Осемнадесет години е най-популярният певец-чужденец в ГДР. Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици.

Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и малки плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра.

Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.

В периода ноември 2006 г. до юли 2010 г. той изпълняваше длъжността съветник по културата при посолството на Република България в Москва. Носител е на отличията "Заслужил артист на Народна република България" и на почетния знак на президента на България Георги Първанов. През 2009 г. с указ на руския президент Дмитрий Медведев е удостоен със "Заслужил артист на Руската федерация.

Душата ми е пълна с теб

по стихове от Димитър Методиев

Душата ми е пълна с теб.
И не мечтая

над цялата земя праха ми да разпръснат -
аз бих желал, когато дойде края,
да ме положат в теб.
Та в тебе да възкръсна!

На мойто детство люлката е тука -
сред тия планини, нивя, лозя, ливади...

Мой роден край!
Тук кукувица първа ме закука
и ясната звезда изгря над мойта младост.

Душата ми е пълна с теб.
И не мечтая

над цялата земя праха ми да разпръснат -
аз бих желал, когато дойде края,
да ме положат в теб.
Та в тебе да възкръсна!

Къде не бях!
Видях страни далечни.

Пред дивни красоти прекланях аз глава.
Но и в Ню Йорк, в Берлин, в Хавана и в Москва -
към теб сърцето теглеше ме вечно.

Душата ми е пълна с теб.
И не мечтая

над цялата земя праха ми да разпръснат -
аз бих желал, когато дойде края,
да ме положат в теб.
Та в тебе да възкръсна!