Ще започна с това, че не съжалявам задето те срещнах. Но ще съм честна – за кратко време съжалявах. В началото единственото, което исках, беше да забравя, че съществуваш. Дълго време си повтарях, че ми се искаше да не те бях срещала.
Когато се разделихме, бях сигурна, че никога нямаше да мога да ти простя. Не можех да си представя, че ще съм способна да го направя. Бях обзета от гняв и разочарование. Единственото, което усещах, беше болката, която ми беше причинил. Бях осъзнала, че ме беше искал в живота си, само за да ме използваш. За да подхранваш егото си. И нощ след след се разпадах на парченца.
Процесът на освобождаване започна с осъзнаването, че всъщност не съм ти ядосана.
Никога не съм била. Бях ядосана на себе си. Аз бях тази, която се беше оставила в ръцете ти. Аз бях тази, която ти позволи да направляваш живота ми. Толкова се бях обвързала с теб, към теб, че когато вече те нямаше там, просто се разпаднах.
Преценката ми за теб, за нас, беше грешна. И грешката си беше моя.
И тогава разбрах, че за да бъда себе си, трябваше да съм далече от теб. Твърде много се променях, когато съм с теб. Когато се борех да съм с теб. Сега беше време да се боря за себе си. За щастието си. За живота си.
Защото в моя живот ще има любов. Ще има доверие. Ще има споделеност. Ще има истинска връзка. С истински мечти. И истински планове.
Днес вървя по пътя си. Към себе си. Простих и на теб и на мен самата.
Времето е твърде кратко, за да го пилея, като подхранвам съжаления и разочарования.
Днес отново откривам коя съм. Спомням си какво искам. И какво заслужавам. Осъзнавам с какво вече няма да се примирявам.
По-силна съм. По-мъдра съм. По себе си съм.
По-щастлива съм.
Благодарение на това, че напусна живота ми. Благодарение на това, че разби сърцето ми. Благодарение на това, че ме накара да се боря за себе си.
Затова искам да ти кажа: не се страхувай как ще те погледна, ако някога отново се срещнем. Вярно е, че много ми взе. Но ми даде повече, отколкото предполагаш. Повече, отколкото аз доскоро осъзнавах. След бурята, която опустоши сърцето ми, бурята, която беше ти, в душата ми отново изгрява дъга. И аз вече знам. Щом успях да се освободя от теб, мога да се освободя от всичко. Щом имах смелостта да продължа без теб, имам смелостта да постигна всичко. Щом оцелях след теб, имам силата да се преборя с всичко.
И днес, вместо да ти кажа "Мразя те", аз ти казвам: "Благодаря".
Аз продължавам по пътя си.
Автор: София Парът
НАЗАД
