В събота гледахме дъщерята на племенницата ми. Тя е на две години и половина и е изключително сладка. Тя е много забавна, но също така и независима, каквито са много от 2-годишните хлапета. Бързо се върнах назад във времето, когато децата ми бяха на тази възраст.

И сега се радвам, че вече не са.

Вчера бях на църква с двойка, която има детенце на 2 и малко бебе. Таткото гледаше по-голямото хлапе, докато майката хранеше мъничкото в коридора.

Докато стояхме там, една ядосана майка дойде, а за ръка беше хванала по едно пищящо хлапе. Искаше ми се да взема поне едното, да ги заведа в забавачницата и да й направя приятен масаж.

Сигурна съм, че вие, които четете, се нуждаете от подобно окуражаване. Можете да го направите. Не винаги ще е така трудно. Да, ще бъде трудно, но по различен начин.

Ще дойде един ден, в който няма да се тревожите кога някой ще ходи до тоалетната... освен самите вие.

Няма да ви се налага да гледате какви ги е свършил същият този някой в тоалетната.

Всъщност ще има седмици, в които дори няма да ви пука дали другите ходят до тоалетната.

Ще дойде ден, в който ще можете да хапнете спокойно, без да се налага да тикате лъжицата в нечия чужда уста.

Ще можете да си изядете всяка хапчица съвсем необезпокоявано.

И няма да има никой, който да разчита на тялото ви, за да се нахрани!

Всъщност, тъй като сте се научили да вечеряте за 90 секунди, ще успявате да приключите с вечерята първи, вместо да бъдете последният оцелял на кухненската маса.

И да, ще има ден, в който ще седите на нормални столове край истинска кухненска маса. И ще разпитвате останалите за деня им, те ще ви разказват, ще се смеете и истински ще се наслаждавате на тази част от денонощието.

Ще дойде ден, в който няма да се налага да сте в банята, докато децата ви се къпят.

Ще можете просто да кажете „Вземи си кърпа и влез под душа“.

И ще ви слушат. И ще знаят как да използват шампоан и балсам. И ще се сресват, след като излязат от банята.

Идва този ден, скъпи майки.

Ще дойде ден, в който няма да ви се налага да правите сложни акробатики, за да приспите детето си.

Ще трябва да обикаляте из стаите, да ги търсите и да ги питате какво правят. И най-добрата част е, че това няма да са рисунки с пръсти по стените, сваляне на пелените и размазване на пълнежа им по килима.

Ще дойде ден, в който няма да ви се налага да приготвите 80 неща, за да излезете от дома си.

Всъщност децата ще грабнат някои от любимите си вещи, а вие ще можете просто да кажете: „Ела в колата, когато си готов и заключи на излизане“.

И те ще дойдат и няма да се налага да закопчавате колана на никого, освен на самите себе си.

И докато шофирате, няма да се налага да забавлявате никого, за да не плаче.

Ще дойде ден, в който няма да чувате „не“ всеки път, когато помолите някой за нещо.

Всъщност понякога дори ще ви питат дали да го направят.

Това и още много предстои. Става по-лесно. Да си родител става по-забавно. Да, по-забавно! Но става такова само защото сте работили усилено в началото.

Детето ви ще знае как да се изкъпе, защото вие сте го научили.

Детето ви ще знае как да си играе, защото вие сте го научили.

Детето ви ще знае как да се храни, защото вие сте го научили.

Дръжте се, скъпи майки. Знам, че тези години са трудни, но са наистина хубави. Можете да се справите!