В неделя ни напусна един от най-великите и обичани музиканти Дейвид Бауи. Оказва се, че през 1967 г., когато той е само на 20 години, получава първото си писмо, изпратено от негов фен - 14-годишната Сандра Дод от Ню Мексико. Самият чичо на момичето е бил мениджър на местната радиостанция и й подарява промо копие от дебютния албум на Бауи. След като го изслушва, Сандра решава, че трябва да пише на Бауи, за да му признае, че за нея музиката му може да бъде сравнявана с тази на „Бийтълс“. По-късно именно тя полага основите на първия фенклуб на музиканта в САЩ. 

Според Letters of Note, където е публикувано оригиналното писмо, Бауи бил силно развълнуван от писмото на младото момиче и веднага решил да й изпрати отговор. Ето какво написал той на Сандра:

„Скъпа Сандра,

 

Когато преди малко пристигнах в офиса на мениджъра си, получих първото си писмо от свой почитател – и за огромна моя радост, то беше от теб. Толкова се развълнувах, че трябваше да седна, да го прочета внимателно и незабавно да ти напиша отговор, въпреки че Кен ми се разкрещя да се залавям с един документ, който му трябва спешно. Това обаче, може да почака. 


Отдавна очаквах реакция за албума от страна на американските си слушатели. В Billboard и Cash Box има ревюта, но те са писани от професионални критици и рядко отразяват мненията на публиката. И все пак тези критици се изказват много ласкаво. Дори харесват сингъла „Love You Till Tuesday”. Имам копие от американския албум и забелязах, че са принтирали обложката малко жълта. Всъщност не съм толкова рус. Мисля, че снимката на гърба прилича повече на мен.

 

Надявам се и другите да ти харесват.

 

В отговор на въпросите ти, истинското ми име е Дейвид Джоунс и няма нужда да ти казвам защо го смених. „Никой няма да направи маймунка от теб“, казваше мениджърът ми в началото. Рожденият ми ден е на 8-ми януари и мисля, че съм висок 177 сантиметра. Имам фенклуб тук в Англия, но ако и в САЩ ми провърви, предполагам, че ще имам такъв и там. Всъщност май е малко рано дори да мисля за това.

 

Надявам се един ден да стигна до Америка. Мениджърът ми ми разказва много за нея, тъй като я е посещавал доста пъти с други изпълнители. Предната вечер гледах „No Down Payment” по телевизията – страхотен филм, но и доста потискащ, ако предположим, че отразява реалистично „американския начин на живот“. Малко след това обаче даваха документална продукция за американския поет Робърт Фрост, снимана предимно в дома му във Вермонг. Тя ми оправи настроението. Сигурен съм и че е по-близка до истинската Америка. Заснех първия си филм миналата седмица. Дълъг е едва 15 минути, но ми помогна  изключително много да натрупам добър опит за пълнометражен проект, по който започвам работа през януари.

 

Благодаря ти, че бе толкова мила да ми пишеш и те моля да ми пишеш отново, за да ми разказваш повече за себе си.

 

Искрено твой,

Дейвид Бауи"