Представи си следния сценарий, майка държи ръката на дъщеричката си, докато я води на училище. Не може да спре да мисли за всичко, което трябва да свърши: да напазарува, да изчисти апартамента, да сготви. Всички тези задачи са й втръснали. Не може да дочака деня, в който дъщеря й ще бъде достатъчно голяма, за да ходи сама на училище. Може би, когато това се случи, тя най-накрая ще има малко време за себе си, тя просто иска да си почине. 

Ако това ти се струва познато, прочети следното писмо:

"От първият път, в който прегърнеш бебчето си, никога няма да бъдеш същата.

Може би ти липсва човекът, който беше преди.

Когато имаше свобода, време.

И нищо конкретно, за което да се притесняваш.

Сега изтощението е твой неизменен спътник.

Дните ти се сливат, защото са едни и същи, правиш машинално все същото, чистиш, изхвърляш боклука, готвиш ...

Смяна на памперси и плач.

Оплаквания и караници.

Следобеден сън или липсата му.

Може да ти изглежда като цикъл без край.

Но не забравяй.

Има последен път за всичко.

Ще дойде денят, в който ще нахраниш детето си за последен път.

Ще спи в скута ти дълго време. 

И това ще бъде последният път, в който ще го прегръщаш докато спи.

Един ден ще го гушнеш и ще го сложиш да си легне.

И след това повече няма да го вдигнеш никога по същия начин.

Една вечер ще измиеш косата му.

И от този ден нататък, то ще иска вече да я мие само.

Ще те хване за ръка, за да пресечете.

И след това няма да иска повече да те държи по същия начин.

Ще те буди през нощта, защото се е уплашило и иска да го гушнеш. А в следващия миг ще е пораснало и ти ще го чакаш до късно.

Един следобед ще пеете заедно "Зайченцето бяло" и той ще бъде последният, в който ще се забавлявате по този начин.

Ще те целуне за "чао" пред училище, а на следващия ден ще те помоли да не идваш повече.

Ще му прочетеш за последен път приказка, докато заспива и за последен път ще изчистиш личицето му.

Истината е, че не знаеш кога ще дойде последният път.

Докато вече просто няма такъв.

И дори тогава ще ти бъде нужно време, за да го осъзнаеш.

Затова, докато изживяваш тези моменти, помни че те са малко и един ден ще си отидат от теб, а тогава ще ти се иска да можеше да дадеш всичко, което притежаваш, за да ги изживееш отново"

Препрочитай това писмо всеки път, когато си отчаяна или изморена. Да бъдеш майка е трудно, но същевременно с това е уникално преживяване, изпълнено с незабравими и ценни моменти, които отминават бързо, ако не отвориш сърцето и душата си, за да оцениш.