Веднъж един стар котарак видял малко котенце, което гонело собствената си опашка. Било изцяло отдадено на това занимание и нито за миг не спирало. Котаракът го приближил и седнал на тревата до него.

Дълго го наблюдавал как пада и става и продължава до безкрай гонитбата. Накрая котето се уморило и седнало до него на тревата отчаяно и разочаровано, че се е провалило.

- Що за игра е това? – попитал котаракът. – Защо се опитваш да си хванеш опашката?!

- Казаха ми, че опашката е котешкият късмет. Ако я хвана, ще имам голям късмет в живота – отговорило котето с провесена муцуна.

- Когато бях малко коте и на мен ми казаха същото – усмихнато отговорил котаракът – и аз часове наред всеки ден се стараех да си хвана опашката. Нямах време да се обучавам в котешката мъдрост.

- И какво се случи после? Успя ли да си стигнеш опашката? – с интерес попитало котето.

- После, когато тази безсмислена игра съвсем ми омръзна или просто пораснах, престанах да се занимавам с това глупаво начинание и започнах да овладявам котешките учения мъдрост. И знаеш ли тогава какво забелязах?

- Какво? – възкликнало котето.

- Видях, че опашката ми винаги и навсякъде ме следва!