Веднъж един човек сънувал странен сън. Видял се как върви по морския бряг, а редом до него крачел Господ.

По небето преминавали сцени от живота на човека, а когато се сменяли, забелязвал две следи, оставени от стъпки по пясъка - едните били неговите, а другите на Бог. Когато минала последната сцена, човекът погледнал назад към извървяния път и забелязал, че на много места следите са само от един човек. Направило му впечатление, че това се случвало винаги по време на най-тежките му изпитания, в най-скръбните му житейски мигове. Откритието го огорчило и решил да се обърне към Господ. Попитал го:

– Господи, нали ми обеща, че ако те следвам, ти никога няма да ме изоставиш? Защо тогава в най-трудните за мен моменти в пясъчната диря на живота ми има само един чифт следи? Не разбирам, защо когато съм имал най-голяма нужда от теб, ти си ме оставил сам?

Господ му отвърнал:

– Мило чадо, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания виждаш само едни стъпки, защото тогава те носих на ръце.