Един ден дъщеря, която вече била зряла жена, отишла при баща си и му се оплакала:
- Татко, уморих се от всичко - животът ми е тежък, срещам трудности навсякъде: на работа, вкъщи, при общуването ми с хората. Вече нямам сили... Какво да правя?
А баща ѝ отвърнал:
- Нека по-добре да ти покажа.
Той поставил на печката три съда пълни с вода: в единия пуснал морков, в другия сложил яйце, а в третия изсипал кафе. След известно време, извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.
- Какво се промени? - попитал той дъщеря си.
- Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.
- Права си, но това е само на пръв поглед. Погледни внимателно: твърдият морков омекна. Крехкото и течно яйце се втвърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на еднаква враждебна среда - кипящата вода. Така е и с хората - силните на вид, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните само стават по-силни и твърди...
- А кафето? - попитала дъщерята.
- О, кафето ли? Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда, като я променя - превръща обикновената гореща вода в чудесна, ароматна напитка. Има едни особени хора, специални, които не се променят от силата на обстоятелствата - те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, като извличат полза и знания от различните ситуации. Какъв ще стане всеки от нас в трудните моменти - това решаваме самите ние!
НАЗАД
