Вървял един рицар през пустинята. Дълго се лутал из нея. По пътя загубил коня, шлема и доспехите си. Останал му само меча. Рицарят бил много гладен, измъчвала го страшна жажда. Изведнъж в далечината видял малко езеро. Със сетни сили се затътрил към водата.                                                                        

Съвсем близо до брега на езерото обаче, стоял триглав змей. Рицарят грабнал меча си и с последни сили започнал да се сражава с чудовището. Били се ден, били се два...  Две от главите на дракона паднали отрязани.                            

На третия ден змеят легнал на земята изнемощял. Без да може да стои на крака и да държи меча си,  до него се свлякъл и рицарят. 

Тогава змеят, без капчица сила, го попитал:

- Рицарю, ти ... всъщност какво искаше?

- Да пийна вода.

- Ами... да беше пил...