Един селянин вървял със своя малък син по пътя. Синът разказвал нещо, но това което говорел изобщо не било истина. Бащата се досетил, че синът му го лъже. Тогава той казал:

- Сега, сине, ще стигнем до моста. Но този мост не е обикновен, а вълшебен: той пропада под краката на тези, които не говорят истината.

Синът се уплашил и признал на баща си, че го излъгал. Двамата минали по моста, но той не се срутил под тях.

- В края на краищата май аз те излъгах - казал селянинът на момчето, когато стигнали до брега. - Вълшебни мостове няма.