Странно е.
Но сякаш се познаваме.
Много по-отдавна.
Отколкото осъзнаваме.
И тази среща.
Далеч не е случайна.

Пулсът ми се вдига.
Бузите започват да парят.
И изведнъж неусетно.
Нещата стават в пъти по-различни.
От обичайните.

Привличането не е към тялото.
Излъчването.
Или интелекта.
А към енергията.

Чак е малко плашещо.
Защото усещаш.
Че досега нищо.
Не те е разтърсвало.
С такава сила.

И изобщо не можеш да обясниш.
Защо всичко е толкова специално.
Но просто.
Го знаеш.


Виж още от този автор:

Нежност
Пълно щастие
Няма значение