Ти си специална жена. Със силно и топло сърце...

Жена, на която всички казват, че трябва да се промени, че трябва да се пази повече. Но тези думи сякаш ти действат обратното. Сякаш те карат с още по-голяма сила да се вкопчваш в ролята си на спасител.

А не трябва. Не е правилно. Нито здравословно. За никого. Най-вече за теб.

Не е здравословно на обичаш някого, който все още не е цял. Не е здравословно да се опитваш да решиш чужди проблеми.

Но ти не можеш да се спреш, нали? Искаш ти да си решението. Ти да си жената, който е предизвикала промяната в другия. И... понякога наистина успяваш да бъдеш това. С цената на себе си. На цялата себе си.

Ти си жена, която се раздава, без да се замисли. Хвърляш се с главата напред във връзка с човек, който не може да ти отговори със същото в замяна. Жертваш собственото си щастие, собственото си сърце, за да видиш сянка на усмивка на едно разбито лицe. Попълваш празноти, поправяш пукнатини и счупвания. И когато не успееш да излекуваш душата му, обвиняваш себе си. И се раздаваш с още по-голяма сила. Още по-безрезервно. Забравяйки изцяло себе си. И цикълът се затваря. За да започне отново....

Трябва да разбереш, трябва да приемеш, че се обричаш на неуспех, когато обичаш някой, който е счупен. Защото този някой няма капацитета да разбере силата на любовта ти. Този някой не може да види колко е красив света, не може да усети какво значи истинско щастие.

Но ти се опитваш да му покажеш. Не се отказваш.Чакаш търпеливо сърцето му да се смекчи. За да се вкорави отново. И после отново да се смекчи.

Прощаваш му, когато те отблъсква. Прощаваш му, когато те наранява. Прощаваш му, когато те унищожава.

Защото ти вярваш, че това е призванието ти. Вярваш, че това е призванието на любовта ти. И продължаваш да се опитваш да го „поправиш”. Не защото той те е помолил да го направиш. А защото ти искаш. Защото го обичаш. И защото вярваш, че любовта лекува всичко. „Поправя” всичко.

Само че... ти се опитваш да поправиш нещо, което не може да бъде поправено. И не иска да бъде поправено.

Тъжно е, защото всичко това всъщност показва, че си силна жена. Жена, която вярва в силата на своята любов. Жена, която похабява своята любов. Жена, която стои във връзка, която всеки ден я разкъсва на безброй парченца.

Моля те, опитай се да бъдеш по-разумна. Опитай се да бъдеш по-предпазлива. Не оставай с мъж, който не те заслужава. Не оставяй във връзка, която те уморява. Не се влюбвай в някой, който разчита на теб за всичко. Някой, който не може да излекува себе си.

Да, можеш да помагаш, можеш да напътстваш, но след това трябва да оставиш нещата в ръцете на другия. Трябва да го оставиш сам да вземе решения за живота си.

Той сам трябва да се спаси. Не можеш да го направиш вместо него.

Не ти казвам да се променяш. Обичай. Прощавай. Помагай. Но не с цената на собственото си сърце. Не с цената на собственото си здраве. Не с цената на собственото си щастие.

Обичай другите, но преди това се научи да обичаш себе си.


Автор: Мариса Донъли