Бях влюбена в него дълго, много дълго време. Беше важна от живота ми, част, без като не мислех, че мога да продължа да живея. Но той го направи. Продължи напред. С друга жена. В началото не исках да го приема, но когато ги видях, нямах избор, освен да призная през себе си болезнената истина, че вече е свършило. Окончателно.
Всички ми казваха, че трябва да продължа напред. Казваха ми, че времето лекува. Че скоро ще срещна някой, който ще заличи раните ми.
Нищо от това не ми звучеше разбираемо.
Каквото и да казваха другите, думите им нямаха значение за мен. Не стигаха до мен. Опитвах се, вярно е. Отидох на няколко срещи, опитах се да продължа, но когато толкова дълго си бил влюбен в някого, болката от това, че вече не е част от живота ти, пронизва мозъка ти. И сърцето ти. И там просто няма място за никой друг. Оставаш сама. Несигурна. Отчаяна. Невярваща в любовта.
Изпаднах в депресия. Нямах желание за нищо. Нито да излизам навън, нито да се храня, нито да правя, каквото и да било.
С времето осъзнах, че най-доброто, което можеш да направиш за себе си в такава ситуация, е да спреш за малко със срещите. Да спреш и да се огледаш. Да погледнеш в себе си. Да осъзнаеш празнотата, която изпълва сърцето ти. И да я приемеш. Да се помириш с нея, без да се опитваш да избягаш.
А след това да започнеш отново да опознаваш себе си. Не себе си като част от двойка. А себе си като... себе си. Да си спомниш какво ти харесва. Както те кара да се усмихваш. И да започнеш да го правиш. В началото насила дори. Може да са танци, може да са книги, купени от антикварни книжарници, може да са екскурзии за уикенда до някой съседен град...
И лека-полека раните ти ще започнат да зарастват. Лека-полека ще си стъпиш отново на краката. Лека-полека ще стигнеш до момента, в който ще осъзнаеш, че миналото е вече зад теб, че не се опитваш да живееш в него, че не се страхуваш от бъдещето и че вече си готова да прегърнеш настоящето. Лека-полека това, което си била, ще отстъпи място на това, което си сега... За да си дадеш сметка, че сега се харесваш повече. Че си по-силна. По-осъзната. По-смела. За да си дадеш сметка, че едва сега започваш да живееш истински...
Затова, ако някой разбие сърцето ти, не бързай да „продължаваш напред”. Вместо това спри. Усети болката. Усети себе си. А след това се освободи. И после продължи...
Автор: Неизвестен
НАЗАД
