Седем пъти презирах душата си:

Първият път, когато
видях, че тя се покорява, за да достигне висоти...

Вторият път, когато
забелязах, че тя куца в присъствието на сакати...

Трети път, когато
трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното...

Четвъртият път, когато
тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин...

Петият път, когато
тя, търпейки поради своята слабост, представи търпението си за сила...

Шестият път, когато
с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски...

И седми път, когато
тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел...

 

Из: "Пясък и пяна" на Халил Джубран