Често родители се оплакват от това, че срещат неразбиране от хората, които нямат деца. Заради целия стрес в ежедневието им и тоталната промяна в начина им на живот, общуването с хора, които не са създали поколение, понякога става трудно поради редица фактори. Малко се говори обаче за факта, че монетата има две страни. И всъщност онези, които не са родители, също изпитват определен дискомфорт, когато някоя мама започне да им обяснява как седят нещата в този живот. Хората без деца често са третирани като аутсайдери. Ето няколко реплики, които определено им е писнало да чуват:

"Щом нямаш деца, нямаш мнение по детските въпроси"

Всеки път, когато си позволиш да кажеш мнението си относно нещо, за което даден родител ти говори вече час, биваш порязан с аргумента, че нямаш деца и не разбираш. Хем си поставен в ситуацията да слушаш, хем трябва да го правиш някак мълчаливо, защото иначе рискуваш да бъдеш набеден, че даваш съвети. Изказването на позиция по даден въпрос не винаги е съветване, но навярно на хората действително им е писнало от това някой да им се бърка в това как да си гледат децата. И все пак няма нужда всички да го отнасят.

"Кога ще имаш деца?"

Никой не ти свети, както се казва, и не знае какво си мислиш или планираш относно създаването на поколение. Като оставим настрани факта, че все повече двойки в днешно време имат репродуктивни проблеми или просто не желаят деца, решението дали и кога да свиеш гнезденце е нещо, за което няма нужда да дължиш отчет пред никого. С подобни въпроси питащият лесно може да отнесе справедлив гняв или да натъжи човека срещу себе си. Не всеки обаче е склонен да се съобразява с това.

"Животът ми преди децата беше безсмислен"

Това е друг начин да кажеш „твоят живот е безсмислен, щом нямаш деца“. Хубаво и радостно е, че нечие съществуване е придобило пълнота, след създаването на поколение, но това не значи, че всички останали трябва или да правят деца веднага, или да се застрелят. В крайна всеки човек има нужда да вярва в собствената си стойност, за да оцелее и далеч не е добре да му се внушава, че ако не е изпълнил това или онова, от него, едва ли не, файда няма.

"Когато имаш деца, ще разбереш, че…"

Този аргумент на практика може да се използва винаги и за всичко. Обречен си да загубиш всеки спор с човек, за когото липсата на поколение обяснява дори това, че не си си подстригал тревата пред къщата на село това лято. Няма значение за какво иде реч, някои хора са склонни да сведат абсолютно всяко нещо в живота към наличието или отсъствието на деца. Примерен диалог:„Снощи се прибрах в 3“, „Когато имаш деца, ще разбереш, че сънят е лукс“. Велика логика. Полезно инфо.

"Еди-какво си стана, заради децата"

Ясно е, че да си родител не е най-лесното нещо на света, но има хора, които оправдават всяка своя изцепка с децата си. Ако някой ти вдигне скандал и после ти обясни, че не е спал три дни, заради детето, нормално е да поомекнеш. В следващия момент същият може да забрави да ти върне заема или да спре да общува с теб завинаги, поради същата причина. Някои хора работят като мозъчни хирурзи и пак имат деца. И успяват.

"Аз моята мисия в живота си я изпълних, ти му мисли"

Създаването на семейство е навярно най-важното нещо в човешкия живот. И все пак не може това да се превръща в единствена и универсална дефиниция за успех и благополучие. Пълно е с хора, които не желаят да имат деца и това си е техен проблем. За мнозина от тях това дори не е проблем. И ние няма как да ги съдим, защото по никакъв начин не пречат с това, че не са предприели тази крачка в личния си живот. На някой мисията му може да е да построи небостъргач или да влезе в манастир. Всеки има своя собствена мисия. И е свободен да я следва, стига да не пречи на останалите.