Познавах приятелите ти.
Бях слушал за братовчедите ти.
Знаех как се казва класната ти до четвърти клас.
И дори колко струва храната на кучето ти.
Ходили сме на разходки.
Кафета.
Барове.
Кина.
Театри.
Целувал съм те.
Докосвал съм те.
Правили сме...
И други неща.
Но така и не ми беше ясно.
Какво точно означава.
Всичко това.
Защото нито ти.
Нито аз.
Смеехме да го кажем на глас.
И да си признаем.
Я от гордост.
Я от глупост.
Я и от двете...
Не знаех какви сме си.
Докато веднъж.
На улицата.
Не ме хвана за ръка.
НАЗАД
