Кой, къде, как, защо? Кога? Ама наистина ли?
А не можеше ли...
А не трябваше ли..
Ще дам повече нагодина.
Ей я там, застанала на прага и чака да отложа всиките си прищевки за следваща. Не ѝ дреме за мен, знае че само си бръщолевя.
Да бъда по-добра. Да бъда по-красива. Да се грижа повече за себе си. Да срещна него, а той да срещне мен и ако може да ме види, защото май май ме подминава. Да не е тъп? О, не може да е тъп. Ако е такъв, нека да продължава да подминава.
А дали аз не съм достатъчно умна, красива, успяла? Дали не съм все още малка за такива неща? Дали не трябва да гоня повече кариерата си и да търча по задачи? Да, всъщност нямам нужда от него. И сама мога да си сипвам вино, и да се завивам, и да си плащам сметките. Е, не се научих да се прегръщам сама и моето рамо някак си е неудобно, за да му се облегна и все не ми се получава извивката, за да отпусна главата си върху собствените си рамене, ама дреме ми. Ще държа брадичката си изправена, за да не изпита нужда от погалване. Или ще запиша йога, за да се науча да се извивам достатъчно добре, за да се прегръщам сама. Колко съм нескопосана! Занимавам се с никому ненужни щуротии. Даже и на мен не ми пука за тях. И за декември не ми дреме.
И елхата не съм си украсила. Толкова години минаха, какви ли не джаджи измислиха, как още не ги направиха самонавиващи, за да изскачат сами и да се нареждат и да блестят, шумят, пеят коледни песни. Не ми се занимава. Тя нищо не променя. Хората отвън са си все същите, а аз все още не им се вписвам.
Не ми е нужно да отминат 12 месеца, за да знам какво искам, какво мога, кого искам. Нямам нужда да дойде утре, за да тегля черата или да ти тегля чертата. Нямам нужда от нова година, за да знам, че каквото сама си направя никой не може да ми направи.
Знаете ли, че Меркурий е ретрограден? И да не знаете, аз ви казвам. Казах си, но не съм се клела, че няма да чета никакво хайко този месец, нищо възвишено, никакви знаци, звези, луни и прочие. Няма да гледам очите и душите на хората, няма да човъркам навътре, защото съм сигурна, че всеки носи светлина.. Ще бъда един прост човек, обикновен човек. Няма да бъда тотално изперкала по всичките си страни. Ще бъда една нормална жена, в края на двайсетте, която си живее живота и ич ѝ не е.
Искам да ви кажа, че опитах, ама е голяма скука! Не мога. Не мога! И не искам, а аз като не искам потропвам с крак и нищо не може да ме бутне от вече взетото решение. Ще си правя каквото си искам. И ще си бъда мене си. Ще се изключа от света, защото честно казано, ако остана най-много да му вгорча живота и да му агресирам повече, отколко искам. Защото декември е месеца на празните приказки, на тъпите обещания, на НЕ истините. И ако още някой се опита да ми каже, че е вълшебно, ще го сложа и него в казана и ще нацепя още дърва, за да може да гори по-силно. И ако това ви се струва смешно, още нищо не сте видели.
И аз вярвам в приказки, но такива които сама си пиша. Цяла година. Разказвам си ги. Влюбват ме в себе си. Като искам нещо, отивам и го правя. Като не искам нещо, си го оставям и нищо не правя. И с други щуротии се занимавам, но не обичам да се напрягам. Та, май на Коледата нищо не ѝ е. Даже може и да я харесвам, някъде измужда цялата ми заядлисовт. Целият абсурд е в хората и фалша, който играят. Това ме кара да губя гравитация и контрол.
Вълшебни сте, но защо само през декември?
Бъдете щастливи и истински...
П.С. При мен всичко си е наред, даже почти цяла седмица слушам “Sia - Snowman”, но си яхвам метлата профилактично, за да се чистя, че иначе се задръстван с лошотия.
Автор: SilviÁmica
НАЗАД
