Само този свят ми е останал.

Две въздишки. Облаче. И ти.

Цветните листа. Звукът на вятъра.

Нещо, за което да мълчим.

Нещо, за което да говорим –

само да е наше, споделено.

Две усмивки. Краят на умората.

Слънцето. И стъпките на времето.

Нещо, за което да си спомняме,

щом снегът затрупа всички прагове.

Летните врабчета са на топло.

Само сънищата са избягали…

С обич се лекува всяка рана.

Всичко друго – нека да гори.

Само този свят ми е останал.

Две прегръдки. Топлина. И ти.

Мира Дойчинова – irini