Ще гледаш в нищото. И аз ще гледам там. Ще мълчиш, не защото ти се мълчи, а защото няма да желаеш да крещиш. Аз ще гледам в огледалото за обратно виждане и ще знам, че не трябва да казвам нищо. Ще си толкова красива, че ще ме боли. Ще запалиш нервно цигара с цялата женственост на този свят събрана между пръстите ти. Не, ти няма да плачеш, въпреки че ще си бясна. Аз ще мълча като задник, защото няма нищо по красиво от нацупените ти устни. Ще слезем по стълбите към бара, без да си говорим. Аз ще те хвана за ръка преди да прекрачиш прага. Ще те стисна китката ти силно с пръсти и ще разбутам тълпата на входа. Ти незабележимо ще трепнеш и отровата от вените ти ще изтече на паважа. Ще си красива, толкова красива, че хората ще се обръщат след теб. Ще си с онази дълга, черна пола, която ти подарих, ще си облякла една пола и целия свят в косите си. Ще блестиш, ще сияеш и ще мълчиш. Ще ме гледаш изпепеляващо и ще хапеш устни, докато от червилото ти не остане и помен. Аз ще те гледам зашеметен и ще се чудя – ти ли си това? Ще ни намерят места,за нас двамата винаги има места навсякъде. Ще вляза преди теб стискайки те силно за китката и ще виждам образа ти в очите на всички пред мен. Ти ще сияеш, така както винаги досега. Ще се отразяваш във всичко и във всеки. Ще пиеш водка. Това ще са първите думи, които ще ми пророниш след повече от час. Ще мълчиш и ще пиеш. Ще ти прошепна, че те мразя. Ти ще се усмихнеш.
Ще идват хора, ще говорят, ще говорят с мен, за да могат да говорят с теб. Ти ще си красива, а аз ще съм кретена, които ще е до теб. Ще ни гледат и ще се чудят – как тъпак като мен е с жена като теб. И никой от тях не знаят, че не ми говориш. И никой няма да знае, защо си плакала днес. Ще ти повторя отново, че те мразя. Ти ще прихнеш да се смееш. Смехът ти ще е като счупен порцелан. Шокиращ. И заразяващ. Когато счупиш порцелан си завладян толкова от крехкостта му, че искаш да чупиш отново. В момента, в които чуя смеха ти ще се възбудя. Ще осъзная, че единственото, което искам от теб е да се смееш и да свършваш. Оргазмите те правят безкрайно красива.
Ще се напиеш. И аз ще се напия. Ще се напия с водка и единственото нещо, което ще докосна от теб ще е стъклената ти китка. Ще имаш червило на зъбите. Когато го видя ще те целуна. Ще се обеся на устните ти. И те ще са по-вкусни от ада. Ще усетя всички преглътнати думи там. Ще гледат. Всички. И ще се чудят как тъпак като мен, може да целува жена като теб.
Ще изпием водката. Ще поръчаме още. Ще отидем в друг бар. Ще стискаш пръстите ми докато тичаш боса по улиците. Ще искаш да те нося на конче, ще пищиш в ушите ми. Ще ме хапеш и прегръщаш. Силно. Ще ме целуваш където ти падне. Студенината ти ще се възпламени и ще ме запали. Ще танцуваш така, че всички да те гледат. Ще поръчваш текили на бара и ще се качиш на него. Ще ме погледнеш в очите и ще ми кажеш всичко без думи. Ще се обеся на устните ти. Ще заспиш в свита на кълбо в таксито. Дългата ти пола ще се влачи по земята докато те нося към леглото. Ще отвориш очи и ще се усмихнеш. Ще си красива и ще се задушавам. Ще ме целунеш, а аз ще се чудя как тъпак като мен може да има жена като теб. Ще те съблека и ще се обеся на устните ти. Ще взрем в нищото. Заедно.
НАЗАД
