Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

Привет!

 

Аз съм една отчаяна майка, усетила със закъснение, че е много манипулирана през годините...Имам една дъщеря и внучка, за която давам душата си. Но нещата между мен и дъщеря ми не вървят, от което достъпът до детето ми е забранен. Как да постъпя с дъщеря си, не мога да я отдалеча, както бих постъпила с чужд човек, а усещам, че тя няма милост към мен. Същевременно използва умело това дете като индулгенция за всичката си агресия, в негово име...Това е Гордиев възел, който не мога да развържа, нито да разсека. Какво да правя? Усещам, че тя ме мачка, в майчината си жалост гледам да не подклаждам агресивността й, но в края на краищата тя ме принуждава да постъпя така, както иска тя. Питам Ви как се постъпва с толкова близък агресор /манипулатор/ без да има жертви?

 

Д.

Здравейте, Д.!

Темата за отношенията между родители и деца е сложна и често болезнена. Защо е толкова трудно да се разбират поколенията? Защо ни е толкова трудно да приемаме различията в нашите деца или родители?  Защо толкова често се разминаваме във важните за нас теми с децата/родителите си? Това са все важни въпроси, отговорите на които за всеки един от нас са различни. Често обаче в работата си аз задавам един въпрос и отговорът, който получавам, почти винаги е един и същ. Когато попитам: „Защо правите това, защо в отношенията с най-близките  си хора толкова държите и настоявате на своето мнение, на гледната си точка, на това нещата да се случват по Вашия начин?”, отговорът почти винаги е: „Защото я/го обичам и искам всичко в живота и/му да е наред!” Обичаме децата си и искаме да имат безпроблемен живот. Искаме да ги предпазим от грешките, които биха направили, от страданията, които тези грешки  биха им донесли. Мислим си, че знаем кое е най-доброто за нашите близки и настояваме те да живеят според нашите правила и идеи за живота.  В повечето случаи обаче това води до конфликти и лоши взаимоотношения, често и до прекъсване на връзките между поколенията. Защото всеки един от нас си има собствено мнение и идея как да е щастлив и да върви по своя път и никак не сме склонни да се вслушваме в чуждите съвети и препоръки, особено пък когато те не са в унисон с нашите собствени.

Мила Д., питате ме как да постъпите в тези трудни взаимоотношения с Вашата дъщеря. Пишете за агресия от нейна страна към Вас, за манипулация, споделяте, че тя няма милост към Вас. Не знам каква е причината Вашите взаимоотношения да стигнат до това място, на което са сега, но смятам, че най-важното е да започнете да правите малки крачки към възстановяване на връзката помежду ви. Сигурно има много неща, които искате да кажете на дъщеря си, но не сте успяла в годините поради лошата връзка между Вас. Може би искате да и кажете как се чувствате, да поговорите с нея за това, че страдате, че не се виждате с нея и внучката си, че имате тези лоши взаимоотношения, за това какво изпитвате към тях двете. Предлагам Ви да и напишете писмо, в което да разкажете всичко това. В това писмо бъдете откровена и напълно открита с нея. Ако има нещо, за което мислите, че е добре да се извините – направете го. Също така, можете  да поканите дъщеря си на разговор, някъде в неутрална обстановка, може би на чай и само двете. Поговорете и изяснете какво се случва, как стигнахте дотук и какво да може да направи всяка една от Вас, за да се  променят нещата. Ще Ви е необходимо много търпение и любов, правете малки крачки и не бързайте.

Взаимоотношенията с нашите деца са безкраен океан. Понякога той е тих и спокоен, а понякога е тъмен и бурен. От всеки един от нас зависи дали ще се борим с високите вълни, изпълнени с горчивина и солени сълзи, далеч от близките си, или ще плуваме заедно в спокойни води, огрени от слънчеви лъчи.

Да повикаме любовта между нас!

Желая Ви успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук