Скъпи майки!
Особено тези от вас, които имат първо дете – обръщам се към вас. Ако сте като мен и излизате от болницата с новородено, най-вероятно се чудите накъде да помете и къде да се скриете с бебето си, чието оцеляване зависи от вас.
Предполагам, че вече имате огормна колекция от съвети за това как да храните бебето си, колко дълго е нормално да плаче и дали е полезно да използвате биберон или не. Не се безпокойте – няма да ви дам поредния!
Скъпи майки, съветът ми е много простичък: няма значение какво и как правите с детето си, винаги ще се намери някой, който да ви осъди. Направете всичко възможно да го игнорирате. Фокусирайте се върху нещата, които ви успокояват и ви карат да се чувствате комфортно. Научете се, че вие и вашето бебе сте единствените съдници, които могат да съществуват.
Много е лесно да се каже, да! Но да бъде направено е малко по-трудно, тъй като хората, които ще ви "съветват" най-често ще са ваши близки и роднини. Особено ако семейството ви е като моето – майка, баща, сестри и братовчеди, които смятат, че трябва да бъдат активна част от възпитанието на детото ви.
Бях изумена, когато установих, че има и много непознати, които смятат, че трябва да изкажат мнение и то срещу неща, които усещах като най-дълбоките си инстинкти.
Преди 18 години се роди първото ни дете. Тогава бях най-щастливата жена на света, защото той се появи след четири болезнени аборта. На 33 г. най-накрая прегърнах новороденото си момче и можех да осъществя всички неща, за които бях бленувала почти цял живот. Чувствах се така, сякаш бях посветена в някаква дълбока тайна.
Със съпруга ми се преместихме от апартамент в къща и аз напуснах работа, за да мога да прекарвам време си с бебето. Никога дотогава не бях изпитвала подобна благодарност в живота си, но дойде самотата, която не бях очаквала.
В опити да изляза от къщата и да намеря майки, с които да се запозная, стигах само до разходка около блоковете. Независимо дали валеше, или пък беше студено, аз и детето всеки ден бяхме навън и се разхождахме по улиците в съседство – често спирахме за кафе, пазарувахме в супермаркета, ходехме в парка или в библиотеката. Много често ми се случваше да получавам забележки за това кое и как правя от познати и непознати – винаги беше твърде студено или твърде топло. Не съм сложила шапка или пък е трябвало да махна якето...
Веднъж го бях сложила в детска люлка, когато беше на 4 месеца. Разбира се, държах го много внимателно... Но се появи един баща с две деца, който ми обясни, че детето ми е прекалено малко за подобни дейности. Някак бях свикнала с това и просто се усмихнах, благодарих за съвета, въпреки че усетих осъдителния тон на същия този господин.
Прибрах се у дома и се разплаках. Сякаш не бях добра майка!
След Том се появиха още два малчугана и така критиката стана почти постоянна. Малко по-късно намерих социалните медии и видях, че е много естествено хората да споделят проблемите си там. Но ако трябва да съм честна.. .аз съм била късметлийка, защото чувах критика само в реална среда.
Децата ми са вече големи и все още не мога разбера, защо хората приемат майките като човек, който постоянно има нужда от съвет?
Научих едно – винаги ще се намери някой, който да бъде ваша опозиция! Обичам майките, които се учат сами, а не слушат постоянно какво трябва и не трябва да правят. Вашето усещане винаги е най-правилното! Не забравяйте и не подценявайте себе си! Вие и бебето ви знаете най-добре!
НАЗАД
