Не помня да се бях увличала по мъж така. Сърцето не воюваше с ума, а напротив, аз стоях срещу тях и си казвах, че не бива, а те пак ме подтикваха да му се обадя. „Нов мъж, ново начало” – казах си, но малко по малко осъзнавах как историята се повтаряше или поне края й, в който наранената бях аз.
Името му беше Мартин, а очите му – огън. Запознахме се на летището, когато самолетът ни от Египет се приземи и усетих родната земя под краката си. Щом му казах името си, той ми разказа, че е там, защото чака сестра си, но според мен, стоеше там, готов да ме обича. И точно тази моя мисъл ме постави в сегашната ситуация: Да се обадя ли, позволявайки му да надзърне в сърцето ми? Ами, ако се уплаши от всичкия стар багаж, който държах там, готова да изхвърля, но само ако се обадеше той? Стотици пъти си представях как взимам слушалката в студената си ръка, винаги замръзвам, когато сърцето ми забие лудо и в този миг призраци от миналото се свързват с мен по същата линия, казвайки ми да се върна в там, където съм била щастлива.
Момичетата стояха в другата стая и вероятно пиеха мартини. Можех да отида при тях, да им разкажа за мъжа, който срещнах преди часове, но знаех, че те не биха разбрали… Бях приятелка с една от тях от деня, в който израсна първия ми зъб, с другата се запознах в гимназията и заедно лекувахме сърцата си, както можехме, но за първи път бях толкова сигурна, че няма да разберат. Разкъсвах се между миналото и бъдещето, а просто исках да остана сама в настоящето… Сетне оставих слушалката и полегнах. Новият ден щеше да ми донесе така желания отговор.
Следващата част на историята можете да видите тук.
НАЗАД
