Тодор пътуваше много и всяко кътче в очите му разказваше детайл, който няма да намериш в Уикипедия. Детайл, който размътваше ума ти и спираше сърцето. Още щом го погледнеш, знаеш, че е трудно да го задържиш, ето защо коленете ми не спираха да треперят.
- Здравей, Мария, красива си. – дрезгавият му глас гравираше в сърцето ми пътя към леглото му, но знаех, че вечерта е важна за него и се стараех да прогоня тези мисли от главата си.
- Черното е твоят цвят. – продължи той, сякаш се стараеше да ги върне на старото им място. – Благодаря ти, че ще ме придружиш, имам нужда от приятел, знаеш, от здраво рамо.
Почувствах се така, сякаш всеки миг ще извади кенче бира от багажника на колата и ще ме полее с нея „по приятелски”.
- Човекът, с когото ще вечеряме е арабски бос. Усмихни му се, поговори му за финанси, а аз ще му изтъквам положителните страни на сделката като примери.
- Смятах да вечерям, а не да съм част от компанията ти.
- Моля те, Мария, важно е за мен.
- За мен също е важно да прекарам добре.
- Обещавам ти, че щом подпишем договора, ще те заведа в някой хотел и …
- Това не е достатъчно, не и за жена, която ще завърти бизнеса ти.
- Какво искаш?
Държах го в ръцете си и драсках кожата му с червените си нокти, можех да имам каквото поискам.
- 45% от компанията ти, колкото вложих и в това, което не успя да видиш тази вечер.
- Моля?
- 45% и сделката ще бъде сключена.
- Дадено.
Ако историята ви е харесала, моля оставете коментар, за да следим интереса ви.
Останалите части на историята можете да видите тук.
НАЗАД
