Свързването с другия започва със свързването с нашите корени

2 792 прегледа 6 мин време за прочит 0 споделяния

- Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

Малкият принц

Беше лятна вечер. Седях на масата в кухнята. Помня, че вратата на терасата беше отворена и чувах шумоленето на листата. Беше късно и беше тихо. Плачех, защото пишех 50 качества, на които се възхищавам на моята майка. Сега виждам този момент там и тогава, като един от най-значимите моменти в моя живот. Моментът, с който започнах своето свързване с моите корени. Винаги съм обичала своите родители по мой си начин, но едва онази лятна вечер аз ги видях като повече от родители. Аз видях себе си като част от тях и тях като част от една нишка живот, която се преде далечно време назад.

Пътят на моето живо сърце стартира със свързването на техните две сърца, с избора на две сърца да се слеят. Замислих се колко много смелост, семенце любов и жизненост са нужни да се създаде едно дете, да се продължи животът. Твоят път е започнал по същия начин. Вярвам, че всяка жена поела по пътя на обичането, свързването, осъзнаването в даден момент се среща със своите корени, със своята лична история, със своята сакрална връзка с майка си и баща си.

Понякога са нужни много поколения, за да се предаде достатъчно сила, достатъчно вътрешен ресурс, за да разцъфти семето на обичането, на осъзнаването, за да се пише нова история, в която да има повече грижа, повече виждане със сърцето, повече чуване и повече разбиране и приемане. Вярвам, че щом си тук и четеш тези думи, ти може би си тази първа жена, в твоя род, която има тази вътрешна сила да се обърне назад и да го подхрани с любов, да внесе в системата топлинката, от която всички имат нужда и която е липсвала на теб и в същото време е в теб.

Свързването с родителите започва, когато вземем решението да се движим към тях стъпка по стъпка като установим контакт с гнева, болката, страха, обидата, срама, излъганите очаквания и в същото време погледнем в дълбочина и с разбиране, което идва от твоите кости, от твоето дълбоко сакрално, че ти си резултат от една природна среща между един сперматозоид, една яйцеклетка и чудото на живота, чудо, което може само да наблюдаваме, но все още не може да си обясним. Това заслужава уважение, това заслужава смирение, това заслужава благодарност и възхищение.

Колкото повече отхвърляме своите корени, отказваме да се свържем с историята на своите прадеди, обвиняваме, срамува ме се или мразим своите родители, толкова по-слаби, лишени от жизненост и подхранени с любов отношения ще изграждаме с другия.

Каквито и да са твоите родители, каквото и да не са ти дали, те са ти дали най-важното и ценното: сърце, което тупти. Ти си жива, ти дишаш, ти се учиш да обичаш, ти четеш, ти ходиш на семинари, ти имаш вътрешната сила да подхранваш своята вътрешна лечителка, за да лекуваш себе си и тях. И това е много, това е достатъчно!

Изборът да поема по пътя на свързването с моите корени е най-важният и един от най-трудните за изпълнение. Вярвам, че този избор е личен и си иска своето време и узряване, вярвам обаче, че този избор е нужен, за да се отворим и да поканим топлокръвните, жизнени и подхранващи отношения с другия. Вярвам, че ако съумеем да внесем любов в нашата система, ако запалим огъня на приемането, виждането, благодарността и с него сгреем сърцата на нашите родители, то ние се превръщаме в здрави корени за живота в нас.