Една невероятната история за силата на човешкия дух днес доказа, че болните пациенти никога не трябва да губят надежда и да продължат да се борят, въпреки тежката диагноза.

Когато през 1976 г. лекарите диагностицират рак на белите дробове, Стаматис Мораитис не можел да повярва, че му дават само 6 месеца живот, а след това ще умре. Той не можел да се примири с факта, че 9 различни лекари потвърдили, че му остава едва половин година живот и че веднага би трябвало да започне агресивно лечение с химиотерапия.

Но мъжът не искал да бъде лекуван по този начин и затова отказал лечението и се завърнал на родното си място - остров Икария в Гърция. В самото начало напрежението от смразяващата новина обрекла дните му - той прекарвал времето си в леглото, а грижите за него поели съпругата и майка му. Въпреки това един ден вярата и желанието му за живот се възвърнали и Стаматис решил последните месеци от живота си да прекара в разходки и общуване с хората. През следващите няколко седмици той почувствал, че силата бавно се връща и един ден дори решил да засади градината си, въпреки че не е очаквал, че ще доживее до раждането на първите плодове. Но това била една прекрасна възможност да обърне внимание на всичко около него - слънцето, чистия въздух край морето, природата.

Неусетно шестте месеца изминали, но Моратис бил жив. Всеки ден той се будел рано, не спирал да работи и прекарвал целия си ден на въздух. Приготвял обяда си от зеленчуците, които сам посадил, а вечер се оттеглял в местната кръчма, играейки домино до късно след полунощ. Годините минавали, а той се чувствал все по-здрав и по-здрав.

След цели 30 години, той навършил 97 години и решил да отиде на преглед, носейки резултатите от лекарите, поставили му ужасяващата диагноза. Но скоро разбрал, че всички те, същите, които едва му дали 6 месеца, вече не са сред живите.

Мораитис никога не започнал химиотерапията, която трябвало да удължи живота му, той просто се мести да живее на Икария. Силният старец починал на възраст от 102 години, а в смъртния му акт като причина за смъртта била посочена дълбоката старост. Ракът не бил споменат, защото при последния преглед нямало и помен от него.  

Посланието от историята за живота на този мъж учи всички ни, че вярата, волята и любовта към природата са всичко, което имаме, макар и медицината да говори друго... За да бъдем здрави, ни е необходима регенерация на тялото и духа. А мястото, на което Моратис прекарал последните години от живота си, е известно в цял свят като "острова на здравословната храна, на който хората забравят да умрат". В Икария никой не бърза. Всичко, което хората ядат, е произведено от самите тях. Те се трудят неуморно, но и знаят, че всеки ден трябва да почиват в следобедните часове. Същите тези хора се смеят и са приятели помежду си, живеят без голям стрес и точно заради това са най-щастливи! А що се отнася до борбата за пари... тя за тях е нещо напълно непознато!