Харизматичен, целеустремен, силен, смел... Представяме ви един мъж с главно М – Тервел Пулев. Екипът ни се срещна с него в един специален ден, 25 октомври 2015 – ден, в който върнахме „времето назад“, но и избирахме с надеждата за по-добро бъдеще за България. А какво по-българско от единствения ни останал повод за национална гордост – спортът? Вижте какво сподели с една дама бронзовият ни медалист от Олимпиадата в Лондон и европейски двукратен вицешампион по бокс – Тервел Пулев:


- Гласува ли?

- Разбира се. Няма как да пропусна да гласувам, защото смятам, че това е начинът да променим нещо или да попречим на някаква промяна, която е негативна. 

- Въпреки всички трудности в България и възможностите, които имаш в чужбина, тъй като имаш не малко предложения, ти все пак искаш да останеш в България и да се развиваш тук. Защо?


- Действително има предложения, които бих могъл да приема и наистина се двоумя. Смятам, че професионален спортист, който е в България много трудно може да се реализира и да успее поради простата причина, че цялата ни система е малко объркана. Докато примерите на професионални спортисти, които са успели българи в чужбина са достатъчно красноречиви.

- Тоест, все пак тук си има и трудности, но има и положителни страни?

- Според мен ако искаш да се развиваш професионално, трябва да е в чужбина, това е моето мнение.

- Преди близо месец отвори врати Спортен център Пулев. Ще ни разкажеш ли как дойде идеята за него?

- Да, идеята дойде някъде около 2010 година на мен и Борислав Бояджиев, моят треньор. Ние го измислихме като проект и сега назря моментът, в който това да се случи с помощта и на Кубрат и на още хора, разбира се, за които дори и не се споменава. Като цяло това беше, всъщност спортният център надмина първоначалните ни очаквания.

- По време на пресконференцията за спортния клуб споделихте, че една от целите ви е да помогнете и други хора да се докоснат до знанията и уменията, които сте натрупали с Кубрат и да дадете възможност на децата да практикуват спорта. На какво искате да научите децата тук?

- Искаме да ги научим основно на двигателна култура, защото децата като цяло са застрашени от затлъстяване и обездвижване. Това е основното нещо, а тези от тях, които имат по-голям потенциал, талант или желание, дори да нямат толкова голям талант, а стига да имат желание можем да ги научим и на по-специални неща.

- В предишно свое интервю казваш, че няма определена възраст, в която едно дете да започне да се занимава с бокс. Но на колко беше ти когато започна да тренираш?

- Бях някъде втори или трети клас, когато баща ми започна да ми показва някои елементарни неща. Едва когато бях 3 или 4 клас, ме заведе в боксов клуб.

- Някои родители се притесняват да запишат децата си на тренировки по бокс, защото смятат, че детето им ще стане агресивно. Какво би им казал?

- Има много хора, които са далече от тази материя и нямат впечатления. На тях бих казал, че когато едно дете е малко или е в по-крехка възраст, треньорите, които се занимават с него подхождат по специален начин, а не например както с по-зрели момчета, например към 15-16-17-годишни. В тази крехка възраст треньорите не карат децата да се удрят, не се допуска такъв контакт. Тренировките са повече обучителни, колкото децата да се запалят по този спорт, няма нищо опасно.

- По-скептично настроените към бокса родители смятат, че в училище децата, трениращи бойни спортове и изкуства, ще започнат да проявяват агресия. Така ли е според теб, ти самият тренираш от малък?

- Аз мисля, че по-скоро, ако не тренират такъв вид спорт биха имали някаква вътрешна агресия или раздразнителност. Според мен в различните видове бойни спортове и изкуства, дори и да не е бокс, ако едно дете се култивира, то ще знае кога и как да изразходва агресията и въобще цялата си енергия. Така че в една провокативна ситуация за дадено дете, то да знае как да реагира, а не да има нервни изблици.

- Самият ти водеше тренировките в школата преди няколко седмици. Как ти се стори треньорството? Хареса ли ти?

- Да, по собствено желание се включих в целия процес и останах с доста приятни впечатления от този момент. Мисля занапред пак да го направя, просто защото контактът с хората е много приятен – да видиш, че има с какво да помогнеш на някого и да го направиш е зареждащо. Също така, мисля, че и Кубрат от време на време може да се включи, стига и той да има желание, и най-вече време.

Мисля, че треньорската професия е едно доста трудно нещо. Човек трябва да е истински професионалист, за да може да преценява за много кратко време как например да успее да накара една разнородна група да работи като едно цяло и всеки да извлече максимума от тренировката.

- Ти си доста ангажиран и всъщност може би това е една от причините рядко да се включваш като треньор. Как успяваш да се справяш с подготовката си за мачове, всички други ангажименти, които имаш, заедно с отговорностите ти като баща?


- В момента наистина ми е много трудно. Доста дини под една мишница станаха (усмихва се). За мен приоритет е, разбира се, семейството и детето. След като жена ми (волейболистката Диана Ненова) претърпя операция и се възстановяваше 3-4 месеца, се наложи тя да го гледа постоянно. По този начин понамаляха грижите за сина ми с нейната помощ.

След семейството, следващият приоритет е спортът – все пак съм спортист и за това нещо искам да отделям най-много време.


-  Все повече жени тренират бокс в Спортен център Пулев. Мислиш ли, че боксът е подходящ спорт за една дама?

- Все повече жени тренират бокс като цяло, не само тук. Това е една тенденция, която се наблюдава от известно време. Хубаво е, че дамите се докосват до бокса, защото боксът е много комплексен спорт – развива всички мускулни групи. Развива и мисленето, координацията, ловкостта, така че не пречи и жените да го практикуват. Тук отново въпросът не опира до получаване или инкасиране на удари. Както и при децата, при тренировките с дами треньорите се съобразяват и боксът е в много премерена доза.

- Според теб каква трябва да бъде една жена, за да я определиш като дама? 

- Според мен няма някаква писана рецепта какви качества трябва да има една дама. Една жена само като я видиш можеш да прецениш дали е дама или не е. Като цяло изпитвам уважение към жените и към българките най-вече. Възхищавам се на тези жени, защото работят, правят най-различни неща, налага им се понякога да не са жени, а да са мъже... Така че, шапка им свалям!