"Ти ми даде надежда": Писмото на една майка на дете с аутизъм към друга майка

Да стоиш на опашка, преди да имаш шанса да се спуснеш по водната пързалка, е нещо тежко за децата, но да трябва търпеливо да чакаш реда си, може да е още по-трудно, ако страдаш от аутизъм.

Стефани Скагс разбира колко е трудно на 5-годишната й дъщеричка Бейли и активно работила с детето си как да чака реда си. Но когато наблюдавала как дъщеря й била предредена неколкократно и как реагирали две деца, Стефани останала безмълвна и изразила емоциите си в писмо, което публикувала в профила си във Фейсбук.

Стефани обяснява, че макар и предреждането да не е голям проблем за повечето деца, за нейното дете е. Не защото трябва да чака по-дълго, а заради това колко разстройващо е за Бейли, когато стъпките на рутината, която току-що е научила, се окажат грешни. „Да се справят с неочакваната промяна е едно от най-трудните упражнения и особено на публични места, където хората и най-вече децата не разбират защо тя реагира по този начин“, пише Стефани във Фейсбук профила си. "Плаша се. Не от нещата, които тя ще направи, а от това, което другите хора ще направят".

Но докато Стефани се подготвяла за реакцията на Бейли към драстичната промяна в процеса, която й отнела много време, за да разбере, друго малко момиченце погледнало към Стефани и казало: „Тя може да мине пред мен“. Стефани била озадачена от жеста на това дете и Бейли дори нямала време да реагира или да се разстрои. "Почувствах, че може би това дете е разбрало от начина, по който говоря с Бейли, че тя има специални нужди", продължава Стефани. "Беше толкова сладко и й казах, че е много сладко момиче. И продължихме напред".

След почти цял ден, прекаран в пълния аквапарк, Бейли и Стефани се оказали в същата позиция – още едно дете предредило Бейли и разрушило рутината й. Този път малко момченце било отпред и веднага предложило мястото си на Бейли, преди да има възможност да пророни и сълза. „Отново бях впечатлена от добрата му постъпка и милото отношение и бях изумена от това, че две различни деца имат такава силна интуиция“, обяснява Стефани. „Като повечето деца, страдащи от аутизъм, тя не изглежда по-различна от останалите деца. Не се забелязва веднага и от поведението й. Необходимо е известно наблюдение и децата на тази възраст не осъзнават, че тя има аутизъм“.

По-късно Стефани видяла двете дечица заедно и всичко придобило смисъл – те били братче и сестриче, а милите им постъпки не са били съвпадение – били са възпитани от една и съща майка. „Когато дойдох при теб и ти казах за случките ми с децата ти и споделих, че са страхотни и че се справяш отлично с отглеждането ми, ти каза, че не си сигурна“, пише Стефани. „Е, майчице, така е. Малък жест като техния може да не ти се струва важен. Но наистина беше“.

Като родител на дете с аутизъм, Стефани споделя, че единственото нещо, което знае със сигурност, че трябва да очаква е тревогата, която идва в мига, в който помисли за бъдещето на дъщеря си. Но тази майка я е убедила, че някои деца са възпитавани да не отхвърлят различните. И дори и тази жена да не осъзнава, че е свършила страхотна работа да създаде тези качества у децата си, Стефани е твърдо решена да й покаже, че всичко това е от голямо значение.

„Да, милата постъпка на децата ти ми помогна да избегна нервен срив и това е нещо голямо за децата с подобни заболявания, но ще ти кажа, че всичко това е от дори по-голямо значение, тъй като ти ми даде надежда!“, пише Стефани. „Когато погледнах в тези мили личица, изпълнени с гордост, докато ги хвалех, бях щастлива да узная, че има майки, които отглеждат децата си по начина, по който ти го правиш!“.